За интеграция на ромите за 10 години, от 2008 г. до 2018 г. от държавния бюджет и външни фондове са похарчени 815,5 млн.лева. Пак за 10 години една жена от ромски произход все е била бременна, защото е на 38 години и е родила 13 деца. Повече от половината е изоставила на грижите на държавата, защото сама не можела да се справя.
Не зная що за рекорд е това да родиш 13 деца и 20 години да се водиш по отчети, че си в майчинство. Но не ми прилича на интеграция. Едва ли самата Зоя от Дупница си дава ясна сметка за отговорностите да създаваш потомство. Но пък къде е отговорността на всички в малкото градче, които с безразличие повдигат рамене и обясняват, че си я знаели те, такава си била.
Изглежда и обществото, и държавата ни са си такива, каквито са – безразлични и безхаберни към чуждите несрети. Как иначе да си обясним този огромен, почти 1 милиард разход за нещо като „ромска интеграция”, което на практика е вятър и мъгла.
Чудесно е да се раждат деца в България, всички сме наясно с демографската криза. Но как така за близо 30 години живот в демократични условия, този проблем не намери разумно и ефикасно решение. Не само Зоя, примерите като нея са много – жени от този етнос раждат по 8-9 дечица, регистрират ги като болни, не се грижат за тях, оставят ги за осиновяване и само прибират социалните помощи, майчинства и надбавки.
Това е престъпление спрямо всички, спрямо природата и всичко останало. А то се случва, защото на повечето хора около извършителите не им пука– като се започне от роднините и комшиите, та се стигне да фалшивата загриженост на общините, държавата и НПО-тата.
В този смисъл се сещам за една кметица – на Горно езерово, Бургаско, която се опита да въведе ред в хаоса като преди време издаде заповед всички жени от ромски произход да декларират и припознаят съпрузите и броя на децата си. На терен тя намери начин как да се справи с проблема с източването на държавната хазна, чрез социални помощи от т.нар. самотно живеещи майки. За друг такъв опит не съм чела и чула, признавам, но го припомням тук и сега, за да се знае, че който иска на работи и да помага, винаги намира начин да го направи.
Зоя от Дупница не може и не бива да е пример за младите жени в 21 век. Вярно, че преди години в немалко български семейства са се раждали по повече деца, но те са били отглеждани и възпитавани от своите родители, макар и в оскъдица.
Според „Рекордите на Гинес“ най-многодетната майка в света е съпругата на руския селянин Фьодор Василиев. Не се знае много за нея, дори за първото ѝ име се водят спорове – някои източници я наричат Валентина, а други твърдят, че истинското ѝ име е загубено в историческите летописи. Г-жа Василиева била първата съпруга на Фьодор Василиев. Семейството живеело в Шуя, Русия. Не се знае точно кога е родена, но е записано, че е живяла до 76-годишна възраст. Между 1725 и 1765 г. г-жа Василиева родила 69 деца, от които само 2 загинали като бебета. Според „Рекордите на Гинес“ тя е преживяла 27 раждания – 16 от които с близнаци, 7 с тризнаци и 4 с четиризнаци.
Това се е случило преди близо три века, а днес ние, в България, ще се стремим към подобни рекорди за Гинес ли?! Затова си мисля, че без излишно много политически заяжданици и ненужно псевдоправозащитно дърляне, е нужно час по-скоро да се направят истински промени в политиката за приобщаване на ромите. Защото това, което се случва в гетата, е срамно за всички ни.
Източник: Novini.bg
