Никола Янков: Това не е социална политика. Това е антисоциална политика

Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат много ток.

Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на тези, които имат най-големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София – градът с най-високи доходи в страната). Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат много за гориво.

Това не е социална политика. Това е антисоциална политика. Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните.

Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева, ако изобщо получи нещо. Защо се прави това?

Намалянето на ДДС и акцизи за стоки, като горива и хляб, няма да доведе до по-ниски цени, а само до сериозни загуби за бюджета. Така стана, като намалиха ДДС за ресторантьорите. Какво тук не е ясно и колко пъти ще настъпваме тази мотика?

Не се субсидират “цени”. Субсидират се хора. И то само бедни хора.

Цени се фиксират и субсидират единствено в социалистическа икономика, където всички са горе-долу еднакво бедни.

В България нямаме икономическа криза. Това е просто оправдание да се прахосват милиарди левове публични пари без основание. Има икономически ръст и ниска безработица. Доходите също растат стабилно и постоянно всяка година – вижте статистиката за средната заплата. Инфлация има, но тя се дължи основно на външни фактори – експанзивната парична политика на големите централни банки и силен ръст на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в международен план. “Противодействие” на това с фискална политика в България е невъзможно. Ако искаме да спре покачването на цените, трябва да ограничим държавните разходи и растежа на доходите, а не обратното.

А за най-бедните трябва да се увеличат социалните помощи – директни плащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и подобни. В по-бедните райони на страната трябва да се въведат програми за субсидиране на нови работни места в частния сектор – като работодателите се освободят от осигуровки за определен период или държавата поеме няколко работни заплати за всеки новоназначен служител. Така даваме на гладния въдица, а не риба.

За да се намалят цените на енергията в България, трябва да се инвестира ускорено в местно производство на енергия. Това значи спешна отмяна на мораториума за разработване на собствените ни газови находища и субсидии за битови и промишлени инсталации за производство на ток от възобновяеми източници (както и подходяща регулаторна рамка за ускорено лицензиране и присъединяване към мрежата). Вместо това обаче се предлага да се изземват с данъци “свръхпечалби” от сектора, което разбира се ще изгони за години напред всякакви инвестиции. И трябва да престанем да плашим потенциалните инвеститори с високи минимални концесионни такси, защото така ще видим собствено производство на горива през крив макарон.

И въпреки че тези неща се говорят и пишат от месеци, управляващата коалиция все пак заби нос в прахоляка с безсмислени предложения за “хеликоптерни” харчове от милиарди левове, които няма да имат ефект за хората най-нуждаещи се от държавна подкрепа. Нито ще променят перспективата за икономически растеж дългосрочно. Само ще издъним бюджета много яко тази и следващата година, и скоро ще трябва да се простим с целта за присъедниняване към еврозоната.

Имам натрапчивото усещане, че “икономическата политика” в това правителство се мисли от пи-ар-ите. Дано да не съм прав.

Защо бе хора, ЗАЩО?!

Позицията е препечатана от профила на автора във “Фейсбук”.

Никола Янков e основател на„Експат Капитал“ и управляващ съдружник във фирмата от 2006 г. до днес. Компанията е лидер в доверителното управление на инвестиционни спестовни сметки у нас.

Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995 – 2001 г. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., като през този период е отговарял за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003 – 2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, като е отговарял за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища. 

Никола Янков е председател на Комисията по етика към Българската асоциация на управляващите дружества, а понастоящем и на Комитетa на ползвателите при Централния депозитар.

Дейността му в Центъра за изследване на демокрацията е съсредоточена в областта на незаконното финансиране и противодействието на изпирането на пари, както и върху антикорупционните реформи във финансовата сфера.