Изумително нахалство е някой като Делян Пеевски, който в годините пред очите на всички е разсипал толкова обществени ресурси, да предлага безплатни детски градини (които да се плащат от всички) и селективно намаляване на ДДС (което да облагодетелства някои). На сбирка с бизнеса премиерът Борисов не посмя да изрече името му на глас, но определи идеята като „комунистическа“ и „див популизъм“.
Само един елементарен пример за схемите на депутата от ДПС. Задължението за построяването на печатницата на Пеевски към КТБ е 80 млн. лв., а с натрупаните лихви – вероятно над 100 млн. лв. С редица „врътки“, разделяйки собствеността на имота и машините, на търга за сградите (логично) се яви само фирма, свързана с Пеевски. Продажната цена (4.4 млн лева) беше седем пъти по-ниска от стойността, за която са били заложени в КТБ. За машините не е известно да е платено нещо, но печатницата работи и днес от нея излизат „Телеграф“, „Монитор“, „Уикенд“, „Труд“, „Стандарт“, „24 часа“ и останалите печатни медии, обслужващи властта.
В този пример разликата от 95 млн. лв. е за сметка на кредиторите на КТБ. Само тя би била достатъчна да се платят таксите на около 130 хиляди деца за година. А ако се добавят щетите от „Техномаркет“, приватизацията на „Булгартабак“, издръжката на бездънни медийни дупки като TV7… сумата може да стигне и за десет години, стига щедрият на чужд гръб Пеевски да я върне.
Но той е свикнал да взема „безплатно“ за себе си – в рамките на няколко години декларираното му богатство нарасна от един Opel до дялове в компании с активи за стотици милиони и 37 млн. лв. личен доход само за 2017 г. Безплатни са му медиите, фирмите, имотите, банките и т.н. Сметката за този безплатен обяд се покрива от вложителите на КТБ и всички потребители на банкови услуги – през Фонда за гарантиране на влоговете, на който му предстои да пие една студена вода от масата на несъстоятелността на КТБ. С очакването да се съберат около 15% от първоначалните активи на банката.
Така че Пеевски предлага безплатни неща, които да се купят с вашите пари. Не с неговите.
Източник: „Капитал“
