Бизнес експанзията на Ахмед Доган е красноречив пример за това как в България човек може да излезе от парламента само с един деклариран хонорар от 1,5 милиона лева, а в следващите пет години да стане собственик на имоти и бизнеси за милиони. През това време нито една институция в държавата – НАП, дирекция за финансово разузнаване, прокуратура, вече и КПКОНПИ, не проявява интерес към произхода на парите и начина, по който са придобити. Макар да става дума за човек, чиито единствени официално документирани доходи са заплатите му на народен представител плюс онези милион и половина, платени за консултантска помощ за четири хидроенергийни проекта, от които само един е факт. Но пък какъв факт – половин милиард евро за 80 мегавата инсталирана мощност, каквато представлява хидровъзел „Цанков камък“.
Най-новият проект на Доган
Най-новият проект на бизнесмена Ахмед Доган, който в същото време продължава да бъде и политик (все пак е почетен председател на ДПС – тоест, лидер на лидера, пожизнен бащица), предвижда изграждането на пристанище на мястото на въглищния терминал на ТЕЦ „Варна“, която също е Доганова собственост. Разкритията на вестник „Капитал“ показаха, че негов бизнес партньор отново е бившият транспортен министър в кабинета „Орешарски“ Данаил Папазов, който в продължение на близо 13 години беше шеф на държавното пристанище Варна. Именно децата на Папазов придобиха първоначално ТЕЦ „Варна“, а впоследствие 70% от семейната фирма „Сигда“, чрез която бе осъществена сделката, бяха продадени на Ахмед Доган. Проектът за новия порт, който ще се нарича „ТЕЦ Езерово“, се развива скорострелно веднага след това.
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира за Дойче Веле, че макар пристанището да изглежда като машина за пари, все още не е ясно дали при сериозната конкуренция на местния пазар бизнесът ще бъде развит успешно. „Вижте какво стана с „Булгартабак“ – тези, които взеха холдинга, мислеха, че ще се справят, а всъщност затриха бизнеса. Освен това малко се съмнявам, че ще успеят да отнемат бизнеса от индустриалния пръстен на Варна, който се развива добре, а има и чисто логистични предимства“, казва Безлов и добавя: „Почетният председател на ДПС си търси проксита, които му дават проекти, но тепърва ще видим дали ще може да развие успешен бизнес от тези проекти”.
Позиционирането на Доганови бизнеси на северното черноморско крайбрежие няма да е толкова лесно и предвид публично известния факт за интересите на варненска групировка, която доминира от години в района. А отношенията между нейните собственици и почетния председател на ДПС трудно може да бъдат определени като приятелски.
В същото време държавата всячески услужва на Доган. Помним и как през декември 2013 Борисов заяви, че „Ахмед Доган си остава най-добрият политик на този преход, до ден-днешен“.
Ако за едни предприемачи преодоляването на административните пречки отнема години, струва много нерви и сериозно количество пари, за бизнесмена Доган институциите действат така, сякаш е чуждестранен автомобилен концерн. Неучастието на държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ например помогна на ТЕЦ „Варна“ да спечели договорите за студен резерв. А за проекта за порт министрите на транспорта и на регионалното развитие Росен Желязков и Петя Аврамова още през януари са издали съвместна заповед, разрешаваща изработване на генерален план за новото пристанище. Планът предвижда обединяване на няколко имота около порта, като един от тях – кейовата стена, е собственост на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което ни най-малко не възразява срещу „Езерово“.
“Този, който разпределя порциите“
В нормалните държави може да се проследи всяка бизнес история. Схемите работят от години и така инвеститори, акционери и общество имат яснота кой какво придобива и откъде идват парите. В България обаче фирма с 3 лева капитал и 1000 лева активи може да купи ценен държавен имот като Дипломатическия клуб в Бояна за 8,5 милиона лева, а НАП да не открие нищо нередно в това.
Митологизирането на Доган като „този, който разпределя порциите“, като „инструмент на властта“, като „владетеля на сараите“ изглежда до такава степен е форматирало масовото съзнание, че разкритията за една или друга многомилионна придобивка – била тя самите сараи, лятна резиденция с яхтен порт, ТЕЦ или пристанище, така и не успяват да предизвикат такъв шум, какъвто вдигна например казусът с луксозните апартаменти, напазарувани евтино от политици на ГЕРБ. Означава ли това, че след още серия подобни разкрития ще обръгнем дотолкова, че ще приемаме като нормалност всяка политическа безнаказаност?
Източник: Дойче Веле
