Милен Стоянов
На 14 април в с.Мало Пещене, най-малкото село в община Враца, ще бъде проведен референдум.
В историята на общината няма случай да е правен такъв.
Селце, което се смята, че е със затихващи функции още от 60-те години на 20 век създаде прецедент и не е изключено по този начин да се окаже, че учи на демокрация.
Причината да се стигне до там е инвестиционно намерение за добив на глауконитни пясъчници в землищата на селата Мало Пещене и Голямо Пещене.
В линка може да се чуе разговор с кметския наместник на селото и управителя на фирмата. Изказва се една теза, че местни хора искали да изместят инвеститора и те да добиват.
Изглежда е много трудно да бъде схванато, че може хората да не искат нещо и без да са с мераци да го обсебят.
Трудно е да се схване, че не всичко е пари и далавера.
Трудно е да се схване разликата между законно и целесъобразно.
Или точно обратното – съвсем наясно е господин Вардев, но се опитва да манипулира обществото. Интересното е, че манипулациите не спират дотук.
Щели да работят само местни хора. Ами да, и в двете села във всяка къща има поне по един квалифициран работник на специализирана техника за минната промишленост.
Ей така, с подобни манипулации и под претекст, че не е незаконно Черноморието ни се превърна в Бетономорие.
Градовете станаха курник до курник, но с размери на небостъргачи, а задръстванията жестоки.
Защото не е незаконно, но не е целесъобразно. Строиш мол, в който паркингът е с капацитет стотици автомобили, но булевардът не може да поеме нито влизащите, нито излизащите, когато предпразнично има масово пазаруване. За планините е същото. Само че там си е беззаконие на n-та степен.
Защо в Мало Пещене се противопоставиха и дори поискаха референдум ?
Защото хора с корени от селото решиха да го възродяват. То няма минерални извори, няма море, няма планина, и въпреки това е невероятно привлекателно.
Няма човек, който да е бил там и да не е останал очарован. Селото е създадено сравнително късно, през 18 век, от преселници от Голямо Пещене.
Изглежда там са отишли да живеят най-чепатите, защото в годините след това, въпреки малкото си население (в началото на 60-те години на 20 век достига максимума си от 550 жители
и след това постоянно намалява) винаги са надделявали в споровете, понякога и доста остри, когато е имало някаква заплаха. Тази е поредната и хората скочиха, както предците си. Нещо повече, увлякоха и пришълците, придобили къщи в селото.
Какво ще се случи, никой не знае. Причините за тази неяснота са не една. Основните са, че правителството може да не се съобрази с местното население и да даде концесия.
Втората е, че в закона за подземните богатства има един безумен текст, който казва, че ако някой не иска да продаде земята си на концесионера, последният може да се обърне за помощ към държавата, земята да бъде одържавена срещу равностойно компенсиране и след това дадена за съсипване.
Законно, но в разрез с интересите на обществото.
Защото държавата, която по презумпция трябва да работи за тези интереси, на практика твърде често е срещу тях.
Не изключвам вероятността, ако се стигне до там, малопещенци да учат на демокрация не само община Враца.
