Юлиян Войнов: България съвсем не е държавата с най-голямо оскъпяване на живота

Изследването държи сметка и за различната тежест от поскъпването на живота, който понасят най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението. Оказва се, че също не сме с най-лоши показатели измежду изследваните 25 държави, като в случая най-голяма диспропорция в тежестта понасят гражданите на Естония и Обединеното кралство. Нещо повече, България заедно с Румъния са единствените две държави, в които най-бедните понасят по-малка тежест от високите цени отколкото най-богатите (червените точки са преди сините). Навсякъде другаде ситуацията е обърната и богатите са по-облагодетелствани. А това говори, че мерките на правителството Петков за овладяване на високите цени са постигнали много по-добри резултати от почти всички останали страни в Европа.

И накрая, важно е за пореден път да се каже, че правителствата не могат да предотвратят загубата на реален национален доход, произтичаща от шока от условията на търговия. Те трябва да позволят увеличението на разходите за енергия да премине напълно към крайните потребители, за да се насърчи спестяването на енергия и преминаването към енергия от възобновяеми източници. Политиката трябва да премине от широкообхватна подкрепа, като потискане на цените, включително субсидии, намаляване на данъците и контрол на цените, към целенасочени облекчения, като трансфери към домакинствата с по-ниски доходи, които страдат най-много от по-високите сметки за енергия. Потискането на трансфера на високите цени на енергията към цените на дребно просто забавя необходимото приспособяване към енергийния шок, като намалява стимулите за домакинствата и предприятията да пестят енергия и да повишават ефективността си. Така се поддържа глобалното търсене на енергия и цените по-високи, отколкото биха били иначе.

От тази гледна точка прекаленото уповаване на непазарни механизми за намаляване на ценовия скок са контрапродуктивни и изтощават държавните финанси, отколкото да носят някаква реална полза. Фиксиране на цената на бензина, както предлагат някои партии е явно в пълен контраст с разумната икономическа политика.

Изобщо политиките за преодоляване на високите енергийни цени и на инфлацията като цяло следва да е насочена не към широкообхватни мерки към цялото население, а към целенасочени политики за подпомагане на доходите за най-уязвимите, като помощите намаляват постепенно за по-високи нива на доходи.

По отношение помощта за бизнеса, такава помощ е подходяща само ако краткотраен скок на цените би довел до фалит на иначе жизнеспособни фирми. Например би имало сериозни аргументи за подкрепа, ако Европа се сблъска с пълно спиране на газовите потоци и държавите трябва временно да ограничат газа за индустрията. Но непрекъснато подпомагане на бизнеса, при условие че цените на енергията най-вероятно ще се задържат продължително време високи, освен източване на държавните бюджети би намалило конкурентоспособността на икономиките в дългосрочен план, когато тези помощи така или иначе един ден бъдат прекратени!