През 2018 г. руският държавен глава Владимир Путин изглеждаше разгневен. Ситуацията се беше влошила, когато повече от дузина страни членки на Европейския съюз (ЕС) решиха да изгонят руските дипломати заради случая с отравянето на бившия агент от руското разузнаване Сергей Скрипал във Великобритания, пише британският Independent.
Брюксел предупреди: Независимостта на съдебната система в България е под заплаха
Това решение беше обявено от председателя на Европейския съвет Доналд Туск във Варна – град, който според европейските анализатори се счита за част от сферата на икономическо и политически влияние на Кремъл.
Това принуди вече установената руска мрежа на влияние в България да се активизира. В рамките само на няколко дни след изказването на Туск президентът Румен Радев насрочи пресконференция, на която обяви позицията на страната по отношение на случая “Скрипал”. Случаят “Скрипал” Бившият руски шпионин Сергей Скрипал и 33-годишната му дъщеря Юлия бяха открити в безсъзнание на пейка в град Солсбъри на 4 март 2018 г. Официалното становище на разследващите беше за използване на химическо оръжие. По време на въпросната пресконференция президентът Радев заяви, че трябва да има “ясни и неопровержими” доказателства за руско участие в отравянето, преди София да се присъедини към своите съюзници от НАТО и ЕС в експулсирането на руските дипломати.
Според представител на българските власти, който споделя пред Independent, “никой не оказва натиск” върху България заради Скрипал. Няколко седмици по-късно Радев и премиерът Бойко Борисов последователно посетиха Москва, търсейки одобрението на Владимир Путин за възобновяване на замразените енергийни проекти. Руският президент, който според Independent е изглеждал отегчен от визитите, им напомня, че Русия контролира България.
“Компанията “Лукойл” е инвестирала 3 млрд. долара в България”, посочва Путин пред Борисов, твърдейки, че сумата, предоставена от въпросното руско дружество, отговаря на 9% от националния брутен вътрешен продукт на България и 1/4 от държавния й бюджет.
България влезе с гордо вдигната глава в НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС през 2007 г., като привидно постави край на десетилетия на господство от страна на Русия и нейните представители от Българска комунистическа партия (БКП). Но през последните години страната все по-сериозно попада отново под руското влияние, смята британското издание.
България представлява добър пример за това как Москва използва своята икономическа сила, за да затвърди влиянието си в Източна Европа. Свързаните с Кремъл олигарси са поели контрола върху ключови сфери като енергетиката, медиите, банковия и комуникационния сектор на страната.
Окуражени от нисколихвени заеми от свързани с Москва местни банки, стотици хиляди руснаци успяха да купят недвижими имоти в България.
Руската верига хранителни магазини “Берьозка” отвори стотици обекти в страната. По данни на Центъра за изследване на демокрацията около 1/3 от БВП на България се контролира от руски компании или от техните олигархични български съюзници. Кремъл разполага със съюзници както в правителството на Борисов, така и сред опозиционните партии, подчертава Independent.
Енергетиката
Особено силно се усеща желанието на Русия да увеличи своето влияние в България, когато става въпрос за енергийния сектор. Руският държавен газов гигант “Газпром” е единственият доставчик на този ресурс в страната. Компанията за ядрени технологии и енергия “Росатом” доминира в българския ядрен сектор.
“Лукойл” контролира единствената петролна рафинерия в страната и половината от пазара на горива. В съдействие с Турция, Русия изгражда полемичен газопровод през България, който има за цел да засили енергийното влияние на Москва в Европа и да притисне американските доставки на втечнен природен газ, пише Independent.
Изтребителите
Но въпреки своите канали на влияние, Русия не винаги получава своето в България. Последната голяма загуба, която Москва претърпя, беше свързана с военновъздушните сили на страната.
Макар Студената война да е в миналото от вече 30 години, България така и не обнови своя военновъздушен парк, състоящ се предимно от изтребители Миг-29. Кремъл използва Радев, за да се противопостави на идеята за закупуване на американски самолети F-16. Президентът даде своята подкрепа за “Грипен”, които са произведени в Швеция – държава, която не е членка на НАТО. Това даде началото на нова битка между Русия и Запада на местно ниво за осигуряване на влияние върху българската отбрана.
В крайна сметка правителството одобри закупуването на 8 изтребителя F-16, с което Москва претърпя поражение. Чрез тази победа Западът разбра, че може да разшири своето влияние в България, ако концентрира достатъчно усилия в тази посока.
*Публикуваме статията със съкращения, вижте целия превод на сайта Actualno.com, както и оригиналния текст на сайта на Independent.co.uk.
