На 23 май отбелязваме Световния ден на кръводарителя.
Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешки живот. Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 в. се осъществява кръвопреливане.
Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви за законите на кръвообращението при хората и животните. Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на “кръводарителя”.
По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. В следствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 в.
Доброволното и безвъзмездното кръводаряване е най-висш хуманен жест, водещ до задоволяване нуждите на страната от кръв и кръвни продукти. Милиони хора по света дължат своя живот на други хора, които никога не са срещали – хора, които даряват своята кръв по своя воля и без да получават никакви облаги или материални стимули за това.
За съжаление в нашата страна броят на доброволните кръводарители е крайно недостатъчен и страната изпитва хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти.
Много страни, включително и България, са зависими от даренията на роднини и близки, а в някои страни все още дарителите получават дори заплащане.
Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години може да дари кръв. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една година, а жените – 4 пъти, с интервал не по-малък от два месеца между двете кръводарявания.
Не съществува никакъв риск за кръводарителите, тъй като всички материали и консумативи са стерилни и се употребяват еднократно.
Нито една болест не може да бъде предадена на хората, които даряват кръв. Цялата процедура отнема около 30 минути, но пък понякога това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот.
