Посрещане на Нова година с кисело зеле от бидона.
Вечеря на кана вино пред телевизора, словото на президента, хоро и празнични пукотевици.
Така започва филмът на режисьора Кeй Ханахан за врачанското село Алтимир. Лентата на американското списание The Atlantic представя неподправени истории за минало и настояще през разказите на 7 местни жители.
Празничната нощ е последвана от деня.
На светлото в кадър влиза това, което хората от селото виждат всеки ден – рушащата се сграда на гарата, пред която никога повече няма да спре влак.
Празни са и автобусните спирки, които изглежда служат повече на политиците, за да лепят по тях плакати с празни обещания и декларации. И всичкото това до черно-бялото откровение на некролозите. Филмът ненатрапчиво съпоставя безлюдната селска църква и съвсем пустата детска площадка до нея. Цялата празнота и безнадеждност се подсилва от друг безсловесен сюжет – през порутената ограда на Божия храм любопитно към камерата надничат кокошки.
Следва разказ, който илюстрира още от бита на местните хора.
Жена споделя, че нейна близка успяла да пласира 13 от пошивките й в Швейцария. Там хората давали за всяка от тях между 300 и 800 лева. Разказът тече пак на фона на работещ телевизор. Там камерата по ирония на съдбата или не показва жена с национална носия – от онези, които предишните поколения са тъкали и везали не за търговия в чужбина, а за дарове, гиздосия и хубосия.
Йордан от Алтимир е гид на американския екип.
Води ги през селото с колелото, с което ходи всеки ден за хляб.
„Виж колко е тихо!”, едва отронва местният човек. После започва да разказва как в селото преди са живеели 3500 души. Имало и работа. Човекът млъква, а останалото обясняват кадрите. Показват празни и тревясали улици, опразнени, ограбени, разбити и порутени къщи. Същите тези, които Йордан показва на американския снимачен екип, защото смята, че след година – две от тях няма да останат дори и руините.
А филмът завършва с тъгата на неповторимия български фолклор.
Последният кадър показва път, който води навън от селото. Същият, по който хората го напускат…
