На 8 май 1945 година, е обявена капитулацията на нацистка Германия.
В днешни дни държавите от антихитлеристката коалиция – САЩ, Великобритания, Франция, Канада и Австралия, както и повечето европейски страни, включително бившите съветски републики Украйна, Литва, Латвия и Естония, честват Деня на победата над нацизма през Втората световна война в Европа (Victory in Europe Day, V-E Day).
Русия обаче, и останалите някогашни членки на СССР, отбелязват победата на 9 май, като причината за това е разликата в часовото време.
През нощта на 7 май 1945 г. Германия обявява капитулация, след като войските на Съветската армия превземат Берлин и съюзниците печелят войната. Това се случва точно седмица след самоубийството на фюрера Адолф Хитлер.
Точно в 02.40 часа средноевропейско време в историческата нощ във френския град Реймс е подписан Aктът за капитулацията на Германия. От името на Третия райх подписа си слага ген. Алфред Йодел, а за антихитлеристката коалиция се подписват американският ген.-лейт. Бедъл-Смит и съветският ген.-майор Иван Суслопаров.
На церемонията присъстват 17 журналисти, които се съгласяват под клетва да не оповестяват официално новината за срок от 36 часа. Такава новина обаче не може да бъде запазена в тайна и информация изтича. Така още на 8 май американският президент Хари Труман, британският премиер Уинстън Чърчил и френският лидер Дьо Гол обявяват официално победата.
Това обаче ядосва съветския първи ръководител Йосиф Сталин, който не е дал официално мандат на Суслопаров да подпише. Освен това не е доволен от мястото, отредено на СССР в документа за капитулация. Изтъквайки рекордния брой жертви (42 млн.), дадени от руснаците, диктаторът опитва да осигури на специален статут и почести не само за страната си, а лично за себе си като “бащата на народите”. Затова заповядва на маршал Георгий Жуков да подпише отделен акт за капитулация само със Съюза, определяйки вече подписания като “предварителен”. Жуков от своя страна разпорежда да бъдат извадени от затвора арестуваните само дни по-рано генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел – авиационен генерал от Луфтвафе, и главнокомандващият флота гросадмирал Дьониц, които да се подпишат под новия документ. За да не влизат в конфликт със Сталин, а и в знак на почит към загиналите съветски бойци, подписите си поставят и представители на Великобритания, Франция и САЩ. А това позволява на Сталин да си припише най-големите заслуги, че е освободил Европа.
През първите години след войната обаче в СССР 9 май се отбелязва далеч по-скромно, отколкото в днешно време. Вероятно заради тежките “рани”, разрушения и загуби, опустошили страната. До 1948 г. денят е почивен ден, но през следващите 17 години той дори не се чества като празник и е работен.
Чак след 1965 г. 9 май отново става официален празник и с всяка година той се отбелязва все по-пищно. Започват да се провеждат парадите на Червения площад в Москва, в които участват все повече военнослужещи и бойна техника.
в 00,43 московско време на 8 срещу 9 май. По това време в След агресията на Русия срещу Украйна през 2014 г., когато Крим беше анексиран, Киев престана да чества 9 май като Ден на победата и официално отбелязва 8 май като Ден за почит и смирение пред паметта на герои и жертви.
Във Великобритания Денят на победата над фашизма също не е сред официалните празници. И все пак много ветерани, обществени дейци, политици тържествено отбелязват деня.
Във Франция 8 май – Денят на освобождението от фашизма е държавен празник и почивен ден. Президентът на републиката полага венец пред Гроба на Незнайния войн край Триумфалната арка в Париж. На церемонията идват ветерани и президентът връчва на всеки от тях възпоменателен подарък. В Париж и в други градове има военни паради и масови празнични мероприятия.
В Италия, която беше съюзник на хитлеристка Германия, национален празник е 25 април – Денят на освобождението (Festa della Liberazione). На този ден през 1945 г. партизанските части влизат в Торино и Милано. Сред задължителните церемонии е полагането на венци от президента на страната на Гроба на Незнайния войн в Рим.
В самата Германия на 8 май също има много мероприятия, посветени на паметта на загиналите. Всяка година се припомня речта на президента Рихард фон Вайцзекер през 1985 г., когато той заявява, че на края на войната трябва да се гледа не като на поражението на Германия, а като на освобождението на германците от “безчовечната система на нацистката тирания” и началото на нов етап в живота на страната.
В някои държави, окупирани от нацистка Германия, 8 май е официален държавен празник. В Чехия и Словакия на този ден има паради, тържествени събрания, правят се исторически възстановки на някои битки.
В Сърбия обаче 9 май носи официалното наименование Ден на победата и в столицата Белград традиционно се провежда военен парад.
В САЩ 8 май е тържествен ден, но не е държавен празник. Тържества организират асоциациите на ветераните от Втората световна война, който действат в много градове на страната. Най-известното мероприятие е полагането на венци пред Националния мемориал на Втората световна война във Вашингтон.
В Израел, където живеят голям брой ветерани от Втората световна война, от средата на 90-те години Денят на победата тържествено се отбелязва на 9 май. По улиците на Ерусалим, Тел Авив и други градове преминават шествия, в които освен ветераните участват хиляди израелци, членове на правителството, депутати, военнослужещи.
В много градове на страната има празнична заря., но още е 8 май – 23,43 ч. средноевропейско време. Така разминаването в астрономическото време обуславя и разминаването в датите, на които едно от най-важните събития в историята се чества. В знак на признателност и опит за помирение между страните през 2004 г. ООН обяви 8 и 9 май за официални Дни за почит и примирение пред паметта на загиналите във Втората световна война.
