Странни кръгове в пустинята Намиб години наред карат хората да търсят обяснение за появата им.
Версиите са твърде много –
следи от НЛО или стъпките на самите богове, вещерски кръгове и т.н.
Милионите кръгли плешивини, заобиколени от не изсъхващи треви са с диаметър от 2 до 40 метра и са разположени на внушителната територия – площ от стотици квадратни километри.
Появяват се и изчезват без каквато и да е видима причина. Установено е обаче, че максималната продължителност на „живота” им е 75 години.
С тези участъци е покрита голяма част от пустинята, а местата изглеждат като огромен килим, прояден от молци. Предположенията на учените през годините са твърде много. Според една от теориите например
кръговете се образуват вследствие на радиация или отделящи се от определени растения токсини.
Друга твърди, че
това е работа на термитите, които си правят резервоари за вода под почвата.
За да могат да събират оскъдната влага от валежите, които реално са океански мъгли, а и за да не им я „изпиват” растенията, те просто прегризват корените им. Според трета теория
кръговете са последствие от съперничество за хранителни и водни ресурси.
В суровите условия на пустинята, където температурната амплитуда е цели 80 градуса слабите растения загиват, а по-устойчивите оцелявайки се „самоорганизират”, приемайки необичайните форми.
Красотата и цялата загадъчност на кръговете винаги са карали местните хора да обожествяват явлението и същевременно провокират интереса на туристи и учени.
Силно привлечен от цялата загадъчност на кръговете изследователят Норберт Юргенс от Хамбургския университет например направил над 40 експедиции и изследвал хиляди образувания, като дори проучил и почвата под тях. Така ученият изяснил в частност, че
кръговете всъщност са „уловки” за влага.
В центъра на кръговете няма растителност, която би я всмуквала и изпарявала и това дава възможност бързо да попива под пясъка и да се съхрани там сравнително по-дълго. Не е тайна, че
Намиб е едно от най-сухите места на планетата. Средното количество на валежите е само 25 mm.
Източник на влага пък са единствено проникващите от океана мъгли. Именно тези своеобразни „резервоари” пък са причина в кръг около тях да има буйна тревна растителност. Ученият предположил, че кръговете обаче възникват под въздействието на конкретни фактори и поради тази причина изучил и фауната в тях. Оказало се, че в тях се срещат няколко вида насекоми, но през всички сезони и във всички кръгове неизменно там живее пясъчният термит Psammotermes allocerus. Нещо повече – за да провери теорията си Норберт Юргенс обследвал току що зараждащи се кръгове. В тях се оказало, че има много термити, които проправяли подземните си галерии, прегризвайки корените на тревите и така се образували плешивините.
„Вещерските кръгове” може да се разглеждат като впечатляващ пример за инженерна екосистема, благодарение на която е появил уникалния ландшафт с растящо биоразнообразие.”, коментира Юргенс в своите научни статии.
Ученият отбелязва още, че плодовете от геоинженерната работа на термитите всъщност се оказват полезни не единствено на тях самите, а и на много други животинки, които се хранят от външната страна на кръговете – тревопасни, гущери, лисици, чакали, пък и многобройно количество насекоми, които намират постоянни, макар и малки оазиси в района със регулярен сезонен засух.
„Термитите може да се съпоставят с човешките усилия за позитивно въздействие върху околната среда, като те дори имат известно превъзходство. Psammotermes allocerus са превърнали огромни пустинни райони, където животът е само сезонно възможен, в ландшафт, доминиран от вечно зелена растителност, който поддържа живота на много видове по време на сухия сезон дори и в най-сухите години.”, категоричен е ученият.
Източници: helionews.ru, nauka.vesti.ru, РИА Новости
