Имен ден празнуват: Евстатий, Евстати, Евстатиела, Евстатия, Статко, Статка, Стати.
На 20-ти септември църквата почита Св. великомъченик Евстатий. Той расъл в езичество и като такъв носел името Плакида. Чистата му душа и здравият разум обаче му помогнали да разбере цялата суетност и лъжовност на езичеството и познал истинския Бог. Заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист, Евстатий приел свето Кръщение. прекарвал живота си в благополучие, но изпитанията не се забавили.
Историята на благочестието свидетелства, че никой не е удостояван с Небесното царство без венеца, изплетен от тръните, с които е осеян земния път. По трънлив път трябвало да мине и Евстатий със семейството си, за да се спаси.
Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян.
Първо изгубил цялото си богатство и измрели всичките му слуги. Бедността и лишението от помощниците му били особено тежки за Евстатий. Приятелите му го изоставили в нещастието. След като загубил материалните си блага, той разбрал, че другарите му обичали в него само богатството му.
Въпреки това Евстатий не възроптал против Бога. Той решил да напусне родината си заедно с жена си и синовете си, тъй като не искал да живее вече там, където го е застигнало нещастието и не можел да понася това отношение на хората към него и семейството му.
Заминали за Египет, където започнал надничарска работа, за да осигури прехраната на семейството. И тук обаче го сполетяла беда – разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.
Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. Скръпта по загубените си любими същества утешавал с постоянна молитва. С устойчива покорност на Божията воля, с несъмнена надежда на Бога и със съзнание за краткостта на земните изпитания и с вяра в обещаната блажена вечност Евстатий водел живот, достоен за званието християнин.
И Бог го възнаградил щедро за високите му добродетели.
В това време варвари застрашавали столицата на империята – Рим. Император Траян си спомнил за бившия военачалник Плакида, който не веднъж отблъсквал с успех враговете. Заповядал да го намерят, за да му повери наново командването на войската.
Евстатий бил открит и доведен в Рим. Императорът го приел с почести и го назначил за върховен началник на римската войска. Походът срещу варварите завършил с победа.
Евстатий се връщал тържествено в столицата, начело на победоносната войска. При това завръщане той имал голямо щастие:
в лицата на двама прекрасни момци – войници открил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята съпруга. Синовете му били спасени и отгледани от овчари, а Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го наказал със смърт. Цялата войска споделила радостта на любимия си военачалник.
Вестта за това чудно събитие се разпространила бързо измежду войниците. Цялата войска споделила радостта на своя любим военачалник. Това щастие обаче се оказало кратко, тъй като предстояло ново изпитание, за да направи още по-скъпоценна пред Бога и човеците тяхната жертва.
Войската пристигнала в столицата. Новият император Адриан, който наследил умрелия Тит, приел с големи почести удържалите славна победа над варварите и пожелал да отпразнува това събитие чрез тържествено жертвоприношение на езическите богове. Насъбрали се за вземат участие в това празненство всички войници, всички граждани на Рим, които все още вярвали в езическите богове. Само Плакида, главният виновник на честваното събитие, не се оказал в храма. Императорът веднага забелязал отсъствието му и наредил да го повикат. Когато Адриан попитал Евстатий защо не участва в жертвоприношението, той отвърнал”
“- Аз съм християнин – отговорил Евстатий. – Почитам единия мой Бог – Господ Иисус Христос. Нему благодаря. Него славя. Аз знам, че Той изпрати Своята помощ за победа над враговете …”
Този отказ разгневил императора, лишил прославения с победи и любов от народа военачалник от военен сан и заповядал да го предадат заедно с цялото му семейство на зверовете в цирка. Зверовете обаче не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му.
Тогава тия твърди и неустрашими изповедници на името Христово, укрепени от вярата, че временната нова среща на тяхното семейство е само начало на тяхното вечно съединение в обителите на Небесния Отец, с радост приели следващото наказание – да бъдат хвърлени в нагорещена пещ. Тук те се сдобили с блажена мъченическа смърт. Телата им останали невредими в огъня.
Благочестиви християни ги погребали с почести. Това станало в 126 година. Светите мощи на тия великомъченици – Евстатий, жена му и синовете му, се намират в Рим, в църквата “Св. Евстатий”.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
снимка: pravoslavieto.com
