На 6-ти август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне.
Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос пред трима от най-близките си ученици. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название “Начатки овощей”, а в Българската православна църква – Освещаване на гроздето.
Защото ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
Според българския народен календар на 6-ти август настъпва трайно преобразяване в природата.
Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече.
Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Преображение Господне е времето, когато дните видимо започват да се скъсяват, очаква се студът.
