На 31 август се отбелязва Международният ден на свободата и солидарността. Той е обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-та годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност“ (30 август 1980 г.). Чества се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.
През 1980 г. в Полша е основан профсъюзът „Солидарност“, воден от Лех Валенса. Основаването му става възможно като следствие от Гданското споразумение, подписано на този ден и узаконило победата на 17-дневната стачка на работниците от корабостроителниците в града.
„Свободата без равенство е болна илюзия (…) Равенството без свобода е държавен деспотизъм.“ — Михаил Бакунин
Свобода е способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък. Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания.
Теченията на политическата философия, които се коренят в индивидуализма и социализма имат различно определяне за свобода: индивидуалистките и либерални концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство означава господство на привилегированите.
„Социалната солидарност е първият от човешките закони, свободата е вторият закон на обществото. Двата закона взаимно се допълват и са неотделими един от друг, съставляват същността на човечеството.” – Михаил Бакунин
Солидарността в политическата социология е чувство на единство в разбиранията и взаимна подкрепа.
Основава се на общност на интереси, цели или предпочитания сред хората. Терминът показва социалните отношения, които свързват хората един към друг.
Това е взаимната подкрепа и разбиране в обществото, както между отделните индивиди, така и между по-големи общностни групи. Тя отразява степента на близост в социалните отношения.
