На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега…
Днес, на 27 юни по н.ст. (9 юли – ст.стил), се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов – Народният поет, Патриархът на българската литература. Няма българин, чийто светоглед да не е повлиян в по-голяма или по-малка степен от написаното от него.
Роден е на 9 юли 1850 година в град Сопот. Бащата Минчо Вазов е търговец, радетел на движението на
младите. Той стои твърдо зад идеите на Българското възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България.
Нелека е съдбата на автора на първия български роман „Под игото”. Житейският път на Иван Вазов минава през пет войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето.
Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на български народ, неговите мъки и страдания, въстания и борби, успехи и слава. В годините до Балканските войни, писателят отново влиза в политическия живот на страната, като дори става министър на просвещението. В периода 1912-1918 година България е въвлечена в няколко поредни военни конфликта. Авторът описва
събитията в три стихосбирки, в които възпява смелостта и героизма на българския войник.
Съдбата и творческото наследство на писателя са тясно свързани с Искърското дефиле. Духът на дядо Вазов продължава да витае сред белите варовикови скали и над мътните води на Искъра, а стъпките му отекват по калдъръма на Черепишкия манастир „Успение на света Богородица”.
В манастира „Седемте престола” се чува звука от „Клепалото бие”, а от стръмната канара, надвиснала над бързите води на Искъра, дядо Йоцо продължава да поздравява Нова България.
Народният поет умира на 22 септември 1921 година, на 71-годишна възраст, завещавайки огромно количество произведения, посветени на България.
