На 13-и юли 1878 година (1-ви юли стар стил ) е подписан Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след края на Руско-турската война (1877-1878).
Договорът слага край на Берлинският конгрес, който е започнал на 13-ти (1-ви) юни, същата година в двореца Радзвил и завинаги обменя облика на България и балканските страни. Състои се от 64 члена и коренно променя разпоредбите от Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г., който е прелиминарен (предварителен), сключен между Руската и Османската империя.
Договорът от Сан Стефано силно изостря отношенията между Великите сили и Русия. Споровете възникват и в резултат на нарушаването на предварително сключено Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария. Великите сили (Австо-Унгария, Германия и Великобритания) са силно притеснени от нарастващото влияние на Русия към Балканите и това е причината да бъде свикан незабавно Берлинския конгрес.
Именно на този конгрес се определя бъдещето на Българя и на останалите балкански държави. Берлинският договор ощетява най- силно българските земи, като държавата трябва да се ограничи между Дунав, Стара планина и софийския санджак.
В крайна сметка Новата българска държава е поставена във васална зависимост от Османската империя, като се задължава да й плаща годишен данък. Въпреки тези ограничения, България получава правото на собствено правителство и войска, а на Османската империя е установена забрана за влизане в нашите земи.
През 1885 година, когато Княжество България се обединява с Източна Румелия (6-ти септ. 1885), част от условията на Берлинския договор отпадат. Промени в договора настъпват и през 1908г., когато България обявава своята независимост.
Въпреки това Берлинският договор оставя ярка следа върху нашата държава, ощетявайки и променяйки историята и земите ни, както и налагайки напрежение между България и останалите балкански държави.
Санстефанска България
Българската държава след подписването на Берлинският договор
