Въртенето на Земята около оста й постепенно се забавя, защото Луната се отдалечава от планетата. В това може да се крие причината за най-мощните земетресения в историята.
Планетата ни се забавя, защото се върти “под” Луната по-бързо, отколкото спътникът се върти около нея, обяснява Матю Фънке от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Нютон предрича същото стотици години преди въртенето да може да бъде измерено директно.
Обяснението е, че гравитацията на Луната създава приливна вълна на Земята. Това “издуване” опитва да се върти със същата скорост като останалата част от планетата ни. Когато изпревари Луната, спътникът опитва да я придърпа обратно. Това забавя въртенето на Земята, обяснява експертът от НАСА.
“Едно от правилата на Вселената е, че ъгловият момент не се губи – дори ако отделни части се ускорят, забавят или променят посоката си, общата сума на ъгловите моменти не може да се промени. Земята губи ъглов момент, когато Луната я забавя, така че Луната трябва да го получи – и тя се измества на по-далечна орбита”, казва Фънке.
Точно обратното се случва с най-вътрешната луна на Марс – Фобос. Тя се върти около Червената планета по-бързо, отколкото Марс се върти около оста си, така че Фобос ускорява въртенето на Марс и като следствие бавно се спуска навътре. В резултат на това Фобос ще се блъсне в Марс след около 50 милиона години.
В момента Луната се отдалечава от Земята с 4 см годишно. В резултат на това забавянето на скоростта на въртене на Земята може да доведе до по-силни земетресения. Точно обяснение на този процес все още не е открито, но според учените, такива “странични ефекти” може да са свързани с промените в ядрото на Земята, които в крайна сметка засягат повърхността.
Изследванията на Роджър Билхам от Университета на Колорадо в Боулдър и Ребека Бендик от Университета на Монтана в Мисула разглеждат земетресенията с магнитуд, по-висок от 7, от 1900 г. насам.
Те откриват 5 периода от началото на XX век, през които се наблюдават значително повече трусове с магнитуд над 7. През всеки от тези периоди скоростта на въртене на Земята леко се е забавяла.
“В тези периоди има между 25 и 30 интензивни земетресения годишно. През останалото време средото число е около 15 големи земетресения на година”, подчертават изследователите. “Връзката между въртенето на Земята и земетресенията е силна и предполагаме, че ще има увеличение на интензивните земетресения”, добавят те.
Апокалиптичният сценарий все пак надали ще се разиграе поне в следващите един милиард години, твърди физикът Пол Валорски във форума за физика PhysLink.
“Забавянето на въртенето на Земята води до по-дълъг ден и по-дълъг месец. Предполага се, че мощните земетресения се очакват, когато месецът се равнява на около 47 (настоящи) дни, след милиарди години в бъдещето”, пише Валорски.
Преди няколко години учените очертаха друга закономерност – връзката между земните трусове и фазите на естествения спътник. Японско изследване твърди, че е по-вероятно да има силни земетресения при пълнолуние или новолуние, когато приливните напрежения са най-големи.
Следователно изследването на приливите и отливите в сеизмични зони може да помогне да се преценят рисковете, увериха авторите.
Когато Земята, Луната и Слънцето са подредени в една линия при пълнолуние или новолуние, гравитацията на Луната се добавя към тази на Слънцето и ефектът е по-силен. Това притегляне е в основата на приливите и отливите. Колкото по-силна е гравитацията, толкова по-голяма е амплитудата на океанската вода.
“Резултатите показаха, че има връзка между силата на приливите и отливите и честотата и мащабите на земетресенията”, заяви съавторът на изследването Сатоши Иде от Токийския университет.
Учените от анализирали три сеизмични бази данни – глобални и локални, за Калифорния и Япония, проследявайки големите трусове (с магнитуд 5,5 или повече), станали в последните 20 години.
Фокусирайки се върху двете седмици преди трусовете, екипът реконструира амплитудата на приливните напрежения във всеки един момент и открива, че най-големите земетресения са се случвали в дни с пълнолуние или новолуние.
Някои от най-силните земетресения в последните 20 години, включително на остров Суматра, Индонезия, през 2004 г. (с магнитуд 9,1), в Чили през 2010 г. (8,8) и на остров Хоншу в Япония през 2011 г. (8,9), съвпаднали с високи приливни напрежения.
Екипът обаче не открива ясна връзка между слабите земетресения и приливните напрежения. Данните сочат, че когато има високи приливни напрежения, пропорцията на по-големите земетресения е по-голяма за сметка на по-малките.
Източник: в. “24 часа”
