След като на 13-ти декември публикувах първата от поредицата т.нар. “празнични” статии, в която разказах за новите пилотирани космически кораби, някои читатели попитаха защо съм се фокусирал върху американската космическа програма, а не съм споменал други държави като Китай. Причината за този умишлен пропуск е, че китайската пилотирана космонавтика започва нов проект през 2021-ва, който заслужава отделна статия. През идната година ще бъде даден ход на конструкцията на първата модулна станция, която ще позволи на Китай да положи началото на постоянно присъствие в космическото пространство!

obyava za rabota vratsa

Строежът на орбиталната станция ще започне след почти тригодишно закъснение. Очакваше се комплексът в околоземна орбита да бъде завършен през 2018-2019 година. Но през 2017-та тежкотоварната ракета-носител “Лонг Марч 5” претърпя съкрушителна авария и това доведе до дългогодишни отлагания за космическите проекти на Китай. Слава Богу в края на 2019-та ракетата беше върната успешно в експлоатация, което позволи през лятото на настоящата година да бъде изстреляна първата китайска роботизирана мисия до Марс, а през настоящия декември бе реализирана първата двупосочна мисия на Китай до Луната, свързана с взимането на проби и тяхната доставка на Земята. Тези два безпилотни проекта бяха истински триумф за китайската космонавтика, но тепърва предстои същинската експанзия в космоса – не с роботи, а с хора.

На 17-ти декември, ден след завръщането на лунната мисия “Чанг’e 5”, беше изнесена специална пресконференция, по времето на която китайците споделиха, че през следващите две години е запланиран маратон от общо 11 изстрелвания. В началото на 2021-ва ще бъде изстрелян първият модул на орбиталната станция “Тянхъ”, след което ще последва изпращането на полезен товар, екипажи и допълнителни модули. До края на 2022-ра година конструкцията на станцията трябва да приключи.

Китай притежава известен опит с експлоатацията на миниатюрни станции. През 2011 година беше изстреляна първата такава на име “Тянгон 1”, а през 2016 г. тя бе последвана от втората “Тянгон 2”. Но както ни информира информационната агенция Синхуа, тези две мини-станцийки могат да бъдат сравнени с едностайни апартаменти. Модулната станция, чийто строеж ще започне през новата година, ще наподобява апартамент с три спални, трапезария, хол и килер.

Външно погледнато станцията ще има формата на буквата “Т”. В центъра ще се намира основният модул “Тянхъ”, а към него ще се прикрепят два лабораторни модула “Уентян” и “Ментян”. Общото тегло на комплекса ще възлиза на около 66 тона.

“Тянхъ” ще е с дължина 16.6 метра, диаметър 4.2 метра и стартова маса 22.5 тона. Това е най-големият космически апарат, построен някога от Китай. Модулът ще осигурява основното жизнено пространство за астронавтите от 50 кубични метра, а след прикачването на лабораторните модули то ще нарасне на 110 кубични метра. Към “Тянхъ” ще има и три порта за скачване на товарните кораби “Тянжоу” и пилотираните “Шенчжоу”.

Любопитно също така е, че в близост до станцията (макар и не скачен с нея) ще бъде позициониран още един модул, към който е монтиран 2-метров оптически телескоп. Очаква се този телескоп да работи в продължение на 10 години.

Ако проектът със станцията и телескопа бъде реализиран, той може да изведе Китай на предни позиции в астрономическите изследвания. В случай че се случи така, че иконичният американски телескоп “Хъбъл” бъде преждевременно пенсиониран, а новият “Джеймс Уеб” не бъде изстрелян и догодина или претърпи провал, може да се окаже, че китайците разполагат с най-мощния астрономически инструмент в космическото пространство! Тук е уместно да напомня, че Китай вече направи крачка напред по отношение на астрономията. Преди броени дни популярният радиотелескоп на Щатите “Аресибо” рухна след повече от половин век служба. Но още през 2019 година китайците бяха открили официално своя собствен телескоп “Фаст”, който е по-добър и по-мощен от “Аресибо”…

Разбира се, китайската космическа станция ще бъде център не само за астрономически проучвания, но на нея ще се правят и разнообразни опити в областта на физиката, биотехнологиите и медицината. Модулите “Уентян” и “Ментян” притежават много стелажи, позволяващи едновременното провеждане на различни експерименти.

Досега китайците са осъществили общо шест пилотирани космически полета, като всички летяли досега астронавти са с военен произход. С въвеждането на новата орбитална станция в експлоатация ще започнат да летят не само военни, но също така учени и инженери. Това безспорно ще има благоприятно влияние върху научната продукция.

Чака ни вълнуваща 2021 година, а китайците определено има какво да ни покажат!

Светослав Александров

Източник: КОСМОС БГ