На 30 юни 1971 година на път за Враца при катастрофа загиват Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков.
Ето спомените на Костадин Коцев –  врачански учител, за трагичния инцидент:
  „ Винаги ще помня датата 30 юни 1971 година.Тогава бях учител по физическо възпитание, биология, химия и география в село Горно Пещене. Училищното отборче по футбол стана окръжен първенец. На 30-ти юни 1971 г. играехме квалификационен мач за републиканско първенство с училище от Тетевен на неутрален терен в Червен бряг.
Съдийската бригада беше от София и на път за Червен бряг, минавайки през прохода Витиня, научава за катастрофата на Гунди и Котков. Когато ни съобщиха за смъртта на двамата футболисти, момчетата от двата отбора се разстроиха.
За да се успокоят децата, мачът започна с голямо закъснение. Ние загубихме след изпълнение на дузпи и отпаднахме от по-нататъшно участие в турнира.
На следващата сутрин учители по биология тръгнахме с автобус от Враца на научна експедиция за флората и фауната на Югозападна България. Преминавайки през Ботевград, шофьорът спря пред пожарната, в чийто двор бе докарана катастрофилата кола на Гунди. Един капитан бе влязъл в опожарената кола и събираше от педалите за управление костици от Гунди и ги поставяше в найлоново пликче.
Години по-късно в един вестник пишеше, че в деня на погребението полицай предал пликче с костици на приятел на Гунди, за да ги постави в гроба му. Може би е било същото?

По пътя към София спряхме на мястото, където е станала катастрофата. Камионът с ремаркето, в който се блъска „Алфа Ромео”-то, бе там, изтеглен на банкета на пътя. В мен остана впечатлението, че Гунди е карал с голяма скорост, късно е видял излизащия от страничен път камион, не е могъл да спре и се е ударил в него.

obyava za rabota vratsa

В България винаги са се раждали талантливи футболисти. Но точно тези двамата останаха в съзнанието на моето поколение като вечно млади и достойни българи. В националния отбор играеха не за премии, а за честта на своята родина България.

Пишейки тези редове, очите ми са насълзени. На терена Гунди беше артист със специфично излъчване. Елегантността и финеса в играта му са уникални. Впечатляващ беше и Котков с бомбения си шут.”

/архив “Зов нюз”/