Той е роден на 6-ти август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит. На 1 май 1923 година е ръкоположен за Знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия Синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател. Митрополит Паисий е един от първите митрополити, който се застъпва за спасяването на българските евреи. Почива на 16 май 1974 година във Враца.
Българска Патриаршия
