Световният ден на тангото се чества на 11-ти декември, когато е роден аржентинският певец, композитор и актьор Карлос Гардел (на испански: Carlos Gardel). Произходът му е спорен. Той е роден или в Такуарембо (Уругвай), или в Тулуза (Франция), но израства в Буенос Айрес. Гардел – един от най-популярните изпълнители на танго, загива при самолетна катастрофа в разцвета на кариерата си.
Гардел участва и в няколко филма, а заедно със своя сътрудник – поета Алфредо Ле Пера, е автор на класически танга като Mi Buenos Aires Querido, Volver, Por una cabeza.
Тангото възниква през втората половина на ХІХ век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай). С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга.
Първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът.
Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология.
Макар, че някои твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.
В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят това, създадено в Англия или стилизираната версия – американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeн импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и “слуша” за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защитата си и да му предостави пространство и време да танцува елегантно.
