На 16-ти ноември Светът отбелязва Деня на толерантността. Учреден е като такъв през 1996 години от ООН. Толерантността е ценност на нашето глобално общество, заложена в самата Харта на човешките права и е една от основните за съюза.
Отвъд големите думи и събития, гръмките речи, толерантността е личен човешки акт. Толерантност не означава да приемаш безрезервно и безкритично, но да оставиш на другите същото право, което изискваш за себе си – да бъдеш приеман за равен човек, да бъдеш изслушан и видян, какъвто си.
Толерантност не бива да се бърка с апатия, малодушие, тя не е равносилна да потъпкаш своето, за да се харесаш на чуждото. Толерантността е да направиш място за другия, а от там – зависи и от него.
Предразсъдъците, непредизвиканата агресия, безпричинната омраза – те са резултат от насъскване от страна на политици, икономически интереси. Реториката, насочена към група от хора, които трябва да се настроят срещу друга група от хора, заради обединяващ ги признак, в същината си е празна, защото, когато се изправим един срещу друг – можем да си помагаме, можем да се учим, децата ни могат да играят.
Нека не губим критичното си мислене към тези речи на омразата, нека виждаме и приемаме точно човека срещу нас, какъвто е. Нека не облъчваме децата да мразят различните от тях. Защото не всички сме еднакви, но всички сме равни. И не знаем до каква степен имаме общо.
