Св.Архидякон Стефан покровителства милосърдните, заможни християни и дарява помощ на бедните.
На 27 декември Православната църква почита паметта на първия осъден за вярата мъченик – младия, силен, заможен и ползващ се с доверието на Апостолите – Стефан от Йерусалим.
Неговият ангелски лик може да се види в лявата или дясната олтарна част на всеки православен храм. Католиците го тачат на 26 декември .
Стефан е живял по времето на бурните години след Христовата смърт и Възкресение,
приел е вярата от някого от Неговите Апостоли и с младежка жар им е помагал във всичко. За неговия кратък живот, отдаден на новото учение, подробно е описано в книга “ Деяния на Апостолите ”, част от Светото писание .
За да улеснят дванадесетте Апостоли и техните последователи в мисионерската им дейност, както и да помагат на бедни, страдащи и нуждаещи се, много повярвали заможни хора продавали с радост част от имуществото си, а средствата дарявали в общи каси.
Скоро това предизвикало неуредици във връзка с разпределянето на пари и други дарени блага, често хората искали самите Апостоли да вършат това, за да няма подозрения за злоупотреби.
Това утежнявало техните пътувания, проповеди, писане на послания и непрекъснати явявания за обяснения пред властите, на които били клеветени с най-грозни и нечувани лъжи.
Тъй като изборното начало за духовни водачи било основополагащо в първите християнски общини и дори Апостолите, надарени с дарби, сила и влияние сред народите не си позволявали да НАЗНАЧАВАТ на никакви длъжности дори и свои близки, решили да се сложи ред в тази огромна по обем и отговорност дейност.
Те свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали: “- Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба, а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.”
Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан – мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай от Антиохия.
Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, понеже имената им не са еврейски, а елински.
Седемте мъже, определени да служат на бедните, страдащите и вдовиците, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят.
Избраниците били заведени при Апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители). Техен ръководител бил Стефан, който носел титлата Архидякон.
ТАКА БИЛО ПОСТАВЕНО НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА ХРИСТИЯНСКА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ,
която с течение на времето се превърнала в характерна негова черта. Архидякон Стефан проповядвал, лекувал и вършел чудеса като Апостолите, наред със своите делови и финансови задължения.
След известно време Стефан станал жертва на донос към Йерусалимския Синедрион
(върховната съдебно-изпълнителна еврейска власт), която повдигнала тежки обвинения срещу него за предателство спрямо религиозните норми на предците.
Архидякон Стефан не само се защитил от клеветите, но посочил на съдиите техните закононарушения.
Сред тях бил и съдебният фарс срещу Иисус Христос, когото римският управител Пилат не намерил за виновен.
Така Иисус бил пратен на кръстна смърт без доказателства, само от мнението на умишлено настроената и манипулирана от фарисеите тълпа, която дори не пожелала да бъде администриран на Пасха, а предпочела помилването да бъде за рецидивиста Варава.
Това разгневило неимоверно високомерните и честолюбиви евреи, членове на Синедриона, които не повярвали на чутото, че лице, което не е евреин, си позволява да изобличава богоизбрани, и то висши за онова време магистрати.
АРХИДЯКОН СТЕФАН БИЛ ОСЪДЕН НА УБИЙСТВО С КАМЪНИ ИЗВЪН СТЕНИТЕ НА ЙЕРУСАЛИМ,
което било не по-малко мъчително от разпъването на кръст.
В масовия смъртоносен линч участвали с ярост и садизъм много знатни йерусалимски младежи и мъже, включително и такива от специално подготвени за ловци на християни групи, които нападали и разорявали християнски жилища и поселища безнаказано, измъчвайки и убивали зрелищно своите жертви.
Един от тези активни участници в линча над Архидякон Стефан бил и Савел от град Тарс, когото Богу било угодно сетне да просвети и превърне в един от стълбовете на християнството, но с името Павел.
През това време Стефан се молил, изричайки: “Господи Иисусе, приеми духа ми!”
След което коленичил, извиквайки на висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях!” или “Господи прости им, те не знаят какво правят!” според друга трактовка, и с тия думи предал Богу Дух за вечна Слава Божия.
Това се случило според историците през 35 г., а според житиеписците – през 37 г.
Мощите му били открити през 415 г. и пренесени в един йерусалимски храм. Почитта към Св. Арх.Стефан се изразява чрез задължителното му изписване във всеки православен храм.
Изключително благолепна е неговата икона в Патриаршеския храм “ Св.Александър Невски”.
Честит празник на именниците!
