11 май от 2006 година официално се чества у нас като Ден на библиотекаря.
От самото си зараждане в древността до днес библиотеките са оцелели, защото винаги е имало личности, които да им служат с мисия за опазване и пренасяне на знанието във вечността, личности – пазители и разпространители на най-голямата сила за прогреса на човечеството. Най-ценното в една библиотека винаги са били книгите и …нейните библиотекари.
Защото една библиотека без библиотекар би представлявала един голям склад на книги, помещение без душа, може би и без светлина.
Ролята на библиотекаря винаги е била да запази натрупаното наследство на цивилизацията за бъдещето, да съхрани българския дух и идентичност, да търси най-пряката и необходима връзка между миналото и днешните предизвикателства на времето.
Професията на библиотекаря е една от най-старите, съдейки от факта, че първата библиотека е построена през 7-ми век пр.н.е. от асирийския цар Ашурбанипал в древния град Ниневия, и която е по-стара с 400 години от световноизвестната Александрийска библиотека в Египет.
Някога библиотекарите са били втори по ранг след владетеля, заради функцията им на пазители на информацията, която е актуална и днес.
