Цели колонии от розови фламинги са се засели в Поморийското езеро. Екзотичните птици се чувстват толкоз спокойни, че могат да бъдат следени доста покрай жилищните здания, пише 19 минути.
Снимките на розовите фламинги в Поморийското езеро на учителя Атанас Атанасов събраха хиляди почитатели в обществените мрежи. Той е фотограф любител и обожава да снима грациозните птици.
“Ами тъй като са по-интересен, другоземен тип, преди мислех, че би трябвало да вървя до Гърция, тъй като най-близко са в Гърция на езерото Керкини и мислех, че би трябвало там да отида да ги фотографирам , само че не щеш ли те взеха и дойдоха в родния ми град”, споделя Атанас.
Снимките му водят на крайбрежията на езерото любители на природата от близо и далеч.
“От доста години мечтаех да ги фотографирам, тъй като първите бройки още преди 10 години започнаха да идват в България и съм ги гонил през всички тези години, първият път ми се отдаде опция даже през 2019 година”, споделя Атанас.
За три години птиците се чувстват толкоз добре, че съвсем не се плашат от близостта на хората.
Фламингите в Поморийското езеро са напълно покрай градската среда, по тази причина и локалните се шегуват, че се чувстват като на Аруба.
Еколозите следят, че за изминалите три години числеността на птиците наброява над 1000 индивида, а по пръстените на някои установяват и от кое място са пристигнали.
“Едната от тези птици беше сигурно от Турция по генезис, опръстенена е там като излюпена млада, другата беше от Сицилия, колония на остров Сицилия, или Сардиния, един от двата огромни италиански острова в Средиземно море, където съществуват колонии”, споделя Митко Попов, еколог от „Зелени Балкани“.
Традиционно фламингото се свързва със солниците и солничното раче.
“Фламингото е тип, който се храни с безгръбначни, които филтрира, формата на клюна е доста по този начин странна и особена, специализирана е като едно решето и те гребат кал от дъното на езерата, когато тази кал е богата на безгръбначни организми, разнородни червейчета, ларви, рачета”, изяснява екологът.
Екзотиката при тях идва от розовия цвят, само че по това време на годината оперението им е съвсем бяло.
“Наситено розовият цвят по принцип най-наситен е в подкрилията, т.е. когато размахат криле, тогава виждаме това блестящо наситено оранжево, розово, а настрана самата главната част от оперението става по-наситен нюанс на розово през пролетта , когато под действието и на хормоните бетакаротинът, който поемат от своята храна, и оттова става това наситено оперение”, споделя Мартин Попов.
А учителят Атанас Атанасов не престава да ги снима с удивление.
“Почти всеки свободен ден, всяко свободно време, аз съм с фотоапарат в града и обикалям непрекъснато, пребивавам доста покрай езерото, постоянно минавам оттука, имаше един срок в който просто тука седях, тука беше моят релакс, тука просто като седнеш, това благополучие и като видиш птиците…”, споделя фотографът любител.
