18-ти август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове.
Денят се чества за първи път в Шотландия през 1994 г.
19 години по-късно над 450 фарове в 50 страни по света подкрепят инициативата, която дава възможност на хората да научат повече за ролята им в осигуряване на безопасността на морския транспорт през вековете.
Съоръженията с форма на кула обозначават морските пътища с помощта на силна светлина.
Фаровете се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата.
С напредъка на навигационната техника фаровете остават на заден план, като в момента работещите фарове по света са не повече от 1500 и представляват основно туристическа атракция.
Най-старият фар на родния черноморски бряг е Шабленският.
Той е на най-източната точка на България, то и Новата година там настъпва с 18 минути по-рано.
Местните хора още говорят, че през елинистичната епоха тук е имало нещо като контролен пункт или както тогава са го наричали, „огнева стража“.
Местните хора още говорят, че през елинистичната епоха тук е имало нещо като контролен пункт или както тогава са го наричали, „огнева стража“.
Римляните понеже са били малко по-напреднали в държавно отношение, са направили на носа кула постоянен огън, който на практика е изпълнявал функциите на фар. Така с годините все повече узрявала идеята, че на носа трябва да има истински морски фар – с целия му блясък и важност.
Историците още спорят кога всъщност е построен фарът на Шабла, но са за дата на откриването му се приема 27 юли 1856 година.
Само че той е герой на историческите хроники много преди това.
В един стар пътепис от средата на ХVІІІ век френският дипломат и консул в Крим Шарл дьо Пейсонел описва впечатленията си от Приморска България, където е минавал често от 1750 до 1756 г. При тези пътувания той посещава и Ханлар, както е било старото име на Шабла, но никъде в пътеписа си не споменава за фар.
100 години по-късно, през 1852 година, друг френски пътешественик – Ксавие Омер дьо ла Ел, вижда на нос Шабла красив, но изоставен фар.
През 1786 година един австрийски военен разузнавач Венцел фон Броняр, както е редът в тези служби и до днес, обикалял бреговете на северното Черно море. Той написал в доклада си следното описание: „Край този бряг могат да застават много тежки военни кораби, но понеже тук ставали много корабокрушения, в края на краищата Портата издигнала на 5 мили от селото висока фарова кула, наречена Шабла фенер или Пясъчния фар, която се издигала направо върху естествения терен и светлината й се виждала отдалече“.
От тези думи на Броняр става ясно, че Шабленският фар е построен между 1756 г. и 1786 г. Според Броняр в 1856 г.
Високата порта в Истанбул приема предложението на френския си съветник капитан Мишел за сключване на концесия с няколко френски банки и създаване на „Компания на фаровете на Османската империя“. Кулата, която по време на Кримската война много пъти е събаряна и градена наново, е възстановена по проект на френски инженер. Същата година светва и фарът.
На стената от вътрешната стена е вграден уникален печат, за който шабленци казват, че е монограмът на султан Абдул Хамид.
Така си стои през вековете Шабленският храм, военните го наобикалят, разузнавачите го описват, туристите го снимат, а художниците го рисуват.
Високата 32-метрова осмоъгълна кула на фара се издига на 36 метра надморска височина.
За любителите на морски битки и пътешествия ще използваме подходяща терминология – координатите му са 43 градуса и 32′ северна ширина и 28 градуса и 36 ‘ източна дължина. Неговата бяла светлина ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово.
Светлината е с периодичност 25 секунди и се вижда на далечина 17 мили. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. 132 стъпала водят до халогенния прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите. Гръмоотводът на фара е с позлатен връх. Стените му са дебели 1.20 метра, което е причина във високото помещение през зимата никога не е студено.
Важната задача, която има фарът, не е работа за един – трябват поне двама, а в нашия случай те са четирима. Става дума за пазачите. Четирима мъже следят денонощно работата на фара да е безупречна и да осветява безпроблемно пътя на корабите. Дежурят по график на 8 часа. На всяко дежурство изкачват и слизат 132-те стъпала, за да го запалят или угасят.
