На днешния ден от 2005 г. насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая.
Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 г. в Мумбай, Индия. Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.
Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел – популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия”, а на 16 декември 1773 г. в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.
Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на деня. Другите държави, в които се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
В различните страни чаят се консумира по-различно, отколкото ние в България сме свикнали:
– В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се добавят и различни подправки като джинджифил, канела или карамфил;
– В Шри Ланка предпочитат ароматизирания чай. Обикновено изборът е между вкус на шоколад, манго, вишна, малина или ягода;
– В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно;
– В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво;
– Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина;
– В Япония има цяла специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае три години, като момичето получава различни майсторски степени;
– В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар.
