Българското правителство одобри едностранната декларация, с която трябва да се изплати обезщетение от 4 000 евро по жалба пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение на чл. 3 (забрана за нечовешко и унизително отношение или наказание) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради лошите санитарно-битови условия на задържане на жалбоподателя по време на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, по-специално липсата на подходяща храна и вещи от първа необходимост в периода между 2006 г. и 2015 г.

obyava za rabota vratsa

Жалбоподателят изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Варна от 2010 г., а от 2006 г. изтърпява други присъди в същия затвор. Жалбоподателят води безуспешно два отделни иска на основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу ГД „ИН” и срещу Министерство на правосъдието. По първия иск, с окончателно решение ВАС потвърждава първоинстанционното решение, с което исковата претенция на жалбоподателя е отхвърлена като неоснователна и недоказана, и го отменя в частта за присъдените разноски. По втория иск, ВАС оставя в сила първоинстанционното решение, с което исковата претенция е погасена по давност и осъжда жалбоподателя да плати 50 лева за разходи и разноски по делото.