Три пъти са се увеличили разходите на българите за данъци и социални осигуровки за последните 10 години.За този период два пъти са нараснали разходите за здравеопазване и транспорт. В същото време доходите от заплати остават основен източник на приходи за домакинствата, като доходът от заплата е нараснал два пъти. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, за приходите, разходите и потреблението на домакинствата за 2019 г. и за последните 10 години.
Доходите на домакинствата
През 2019 година годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6592 лв. и нараства с 9,6% спрямо 2018 година. За последните десет години (2010 – 2019 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,8 пъти. Реалните доходи* на домакинствата нарастват с 6,3% през 2019 г. за година.
Както за последната година, така и за десетгодишния период нарастват доходите от заплати и от пенсии, става ясно от данните на националната статистика. Доходът от работна заплата през 2019 г. е 3731 лв. и се увеличава с 11,8% спрямо предходната година. А в сравнение с 2010 г. доходът от заплата е нараснал 2 пъти.
Постъпленията от пенсии за последната година са 1801 лева, като растат с 9,5% спрямо 2018 г. и с 59,7% за десегодишен период.
Без промяна на годишна база остават приходите от самостоятелна заетост (421 лв. за 2019 г.), но нарастват с 84,6% спрямо 2010 година. Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 56 лв. и намалява на годишна база с 20%, а в сравнение с 2010 г. намалението е 28,2 на сто.
Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2019 г. са 194 лева, като нарастват с 24,4% спрямо 2018 г. и с 57,7% спрямо 2010 година.
Работната заплата остава с най-висок относителен дял в структурата на общия доход. През 2019 г. той е 56,6%, което е с 1,1 процентни пункта повече спрямо 2018 г. и с 5,7 процентни пункта спрямо 2010 година.
Постъпленията от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 30,2% от общия доход на домакинствата през 2019 година. От получените социални трансфери с най-висок дял в общия доход на домакинствата са постъпленията от пенсии – 27,3%, който е без промяна спрямо 2018 г. и с 3,6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2010 година.
Делът на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 6,4% през 2019 година и намалява с 0,6 процентни пункта за една година, но нараства с 0,1 процентни пункта спрямо 2010 година.
Намалява и делът на дохода от трудова дейност, извън работната заплата. Той е 0,9% и спада спрямо 2018 г. с 0,3 процентни пункта, а спрямо 2010 г. намалението е с 1,2 процентни пункта.
Разходи на домакинствата
През миналата година българските домакинства са изразходвали 6214 лв. средно на лице, което е със 7,7% повече спрямо предходната година. А за периода 2010 – 2019 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,9 пъти.
Делът на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 85,8% през 2010 г. на 81,5% през 2019 година.
За десетте години, които се разглеждат, статистиката регистрира ръст на изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки – през 2019 г. разходите по това перо са 1833 лв. средно на лице от домакинство, или с 6,9% повече спрямо 2018 г., но с 50,4% повече в сравнение с 2010 година.
Нарастват и разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома) – за последната година са 1067 лева, като за една година нарастват с 4,9%, а спрямо 2010 г. се увеличават с 83,6 на сто.
За здравеопазване през миналата година cа изразходвани 386 лв. – с 23,3% повече от 2018 г. и над 2 пъти спрямо 2010 година.
За транспорт и съобщения през 2019 г. са похарчени 730 лв., което е с 9,4% повече от предходната година и над 2 пъти спрямо 2010 година.
През последната година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от домакинство са в размер на 820 лв. и се увеличават с 11,1% в сравнение с 2018 г., а спрямо 2010 г. нарастват над 3 пъти.
Делът на разходите за храна от общия разход през миналата година е 29,5%, което е с 0,2 процентни пункта по-малко в сравнение с 2018 г. и със 7,7 процентни пункта спрямо 2010 година.
Относителният дял на разходите, свързани с жилището, намалява с 0,4 процентни пункта през 2019 г. спрямо 2018 г., а в сравнение с 2010 г. – с 0,5 процентни пункта.
Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 13,2% от общия разход през 2019 г., което е с 0,4 процентни пункта повече в сравнение с 2018 г., а увеличението спрямо 2010 г. е с 5,1 процентни пункта.
Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0,8 процентни пункта за една година и с 0,7 процентни пункта спрямо 2010 година.
През периода 2010 – 2019 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 – 12%.
Потребление на домакинствата
Статистиката отчита намаляване на консумацията на хляб и тестени изделия с 2,9 килограма през 2019, спряма 2018 година. Увеличава се обаче консумацията на плодове с 2,4 кг, на зеленчуци с 2,0 кг, на месо с 1,4 кг и на безалкохолни напитки с 3.9 литра. Расте и потреблението средно на лице на алкохолни напитки (от 31,0 на 32,6 л) и на цигари (от 674 на 733 броя).
Покупателната способност на домакинствата бележи повишение през 2019 на годишна база за всички основни хранителни продукти с изключение на белия хляб и картофите. Най-много е нараснала покупателната способност при гроздето, ябълките, яйцата и маслото.
Жилища и стоки за дълготрайна употреба
91,6% от домакинствата у нас живеят в собсвени жилища, а 5,4% ползват жилище, без да плащат наем през 2019 година. В жилища под наем живеят 3,0% от наблюдаваните домакинства – 1,9% на свободен и 1.1% на общински наем. Второ жилище притежават 9,7% от домакинствата.
В жилища, построени преди 1990 г., живеят 93,4% от домакинствата, като близо три четвърти (71,9%) са изградени в периода 1961 – 1990 година. Преди 1961 г. са построени 21,5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6,6%.
Две трети (69,1%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (74,6% в градовете и 53,7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19,1% от домакинствата в градовете и 42,0% – в селата.
Гаражи имат 20,1% от домакинствата в страната (16,3% в градовете и 30,8% в селата).
С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 76,7% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 33,1% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е близо три пъти по-голям – 95,0%.
Тоалетна вътре в жилището имат 72,9% от домакинствата в селата и 96,9% в градовете.
С централно отопление (парно или газ) са 21,5% от жилищата в страната, съответно 29,0% в градовете и 0,6% в селата.
Автомобили имат 51.3% от наблюдаваните домакинства, като 5,8% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 12,6% от домакинствата, а 35,7% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.
От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99,3% от домакинствата, а 30,9% имат по два и повече телевизора.
На второ място е хладилната техника – 98,5% от домакинствата в страната (98,9% в градовете и 97,4% в селата) имат хладилник и/или фризер.
Автоматична перална машина притежават 93.0% от домакинствата, 4,7% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 2,3% смятат, че нямат необходимост.
Без телефон (стационарен или мобилен) са 2,0% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 4,7%, а 76,6% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 16,6% от наблюдаваните домакинства.
С компютри разполагат 53,8% от домакинствата (60,5% в градовете и 35,0% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 39,8%.
Наличие на интернет връзка в жилището имат 59.5% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 66.0% от жилищата, а в селата – в 41,1%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 35,7% от домакинствата.
Климатици притежават 41,9% от домакинствата, а 24,2% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 34,0% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.
*Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени.
Източник: сп. “Мениджър”
