Кръгла маса за цената на природния газ и електроенергията под патронажа на президента Румен Радев. Заедно с него премиер, министри, институции, бизнес, синдикати и експерти се събраха, за да търсят решение на постоянно повишаващите се цени в сектора.
Сред предложенията беше увеличаване на минималната работна заплата, повече помощи за енергийно бедните, директна помощ за бизнеса, както и търсене на алтернативни доставки на синьо гориво. Очаква се страната ни да представи позицията си как смята да действа на Европейския съвет тази седмица.
Кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки, защото рискът е голям за българските граждани, тъй като кризата с цената на тока удря върху цената на всичко останало.
Това каза президентът Румен Радев, цитиран от БТА.
В Европа се вихри невиждана безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България.
Причините са много, те са най-вече глобални и от вътрешен характер, каза президентът и призова да не се политизират причините за кризата.
Той допълни, че кризата се използва по един най-нелеп начин от тези, които в продължение на повече от десетилетие при тяхното управление натрупаха огромни проблеми и задължения в сектора, които не въведоха нито една базова мощност, нито една нова технология, които ни оставиха без енергийна стратегия в период, в които цяла Европа адаптира своята икономика към Зелената сделка.
Виждаме в момента какво е наследството в нормативната база и всички несъвършенства и дефицити в нея избуяват сега, в момент на криза, посочи още президентът.
Изкараха се над 350 000 малки фирми без подготовка в някаква псевдолиберализация, те са вече на свободния пазар и всичко това допълнително задълбочава кризата, каза Радев.
Президентът каза, че проблемът с енергийната криза е общоевропейски и България очаква и трябва да работи активно да се търсят и общоевропейски решения.
Затова е важна и позицията на страната ни, каза държавният глава, който ще представлява България на Съвета на ЕС на 21-ви и 22 октомври в Брюксел, на който ще бъде обсъдена кризата. Президентът поздрави служебното правителство за решението му за разширяване на обхвата на енергийно бедните в България като брой и размер на помощта за тях, което беше прието от парламента и допълни, че това допълнително увеличава защитата в кризата.
Най-важното е какви национални решения ще се вземат, така че страната да омекоти удара от тази криза, каза Радев.
Той допълни, че експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. На срещата днес президентът очаква предложения за ясни и навременни мерки, които да вземе правителството – дали ще бъдат по предложението на синдикатите доставчиците от последна инстанция да сключват двустранни договори с Националната електрическа компания /НЕК/, а НЕК да изкупува енергията, дали ще бъдат увеличаване на дяла на дългосрочните договори, дали ще бъдат други механизми, доколкото и как са възможни в рамките на закона.
Президентът допълни, че за да се случи всичко това, трябва да има диалог и консенсус.
Служебното правителство е предприело вече краткосрочни мерки за излизане от кризата, свързана с високите цени на електроенергията за бизнеса и индустрията. По общо мнение на правителството и на бизнеса, дългосрочните договори липсват и това е една от причините да се стигне до настоящата ценова криза.
“Тази мярка вече е предприета и ние ще я усъвършенстваме и следващия път пуловете ще бъдат на по-малки мощности разделени – до 5 мегавата, така че повече фирми да могат да участват”, каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков.
Следващата мярка, която е била предприета съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране, е промяна на методиката на цената на доставчик от последна инстанция. Според енергийния министър тази мярка ще остави реални пари във фирмите, които не са си намерили доставчик на електрическа енергия. Справките са показали, че тези фирми са над 256 000. От 1 ноември тази методика ще влезе в сила. Спорът е дали тези 30 лева намаление на мегаватчас са достатъчни, но в съвкупност с всички останали мерки, накрая ефектът ще бъде положителен.
Предприети са и действия по промяна на правилата за работа на енергийната борса. Живков уточни, че е било взето решение да се премахне финансовата застраховка като обезпечителна мярка за участие на борсата. Също така е започнало разглеждане и на лицензионния режим на лицензиране на търговците. Целта да се избегнат всякакви съмнения, че на борсата има търговци, които не са достатъчно компетентни да вършат тази работа или да се формира мнение, че там се извършва спекула.
Ако се върви към краткосрочни мерки за подпомагане на бизнеса, те трябва да бъдат по-скоро финансови, отколкото промяна в някои нормативни документи, счита министър Живков. Според него всяка промяна в нормативните документи изисква достатъчно дълго време, така че да не може да се реагира бързо.
От резерва на оперативните програми по Схема за подпомагане на малки предприятия има 60 милиона лева за подпомагане на фирми с оборот над половин милион лева. Ще подпишем споразумение за ново наддоговаряне за оборотни средства и се надявам до края на седмицата да сме готови. До месец фирмите ще могат да получат парите, каза министърът на икономиката Даниела Везиева по време на дискусията
Министерството на икономиката подпомага Министерството на енергетиката по схемата за подпомагане на малки фирми за 50 лева мегаватчас. Заедно с Централния депозитар министерството подготви проект за Клирингова къща за търговията с електроенергия, допълни Везиева. По дългосрочните мерки за подпомагане на фирмите МИ работи по проектонаредба за компенсиране на бизнеса от високите цени на въглеродните емисии. Има възможност до 25 процента от стойността на продажбите на въглеродните емисии да бъдат раздадени като компенсации на фирмите, допълни Везиева.
“Дългосрочните решения са в наш интерес и ще продължим да работим, затова е създадена с моя заповед и работна група, която подготвя нова стратегия в целия енергиен сектор. Но в същото време, в краткосрочен план, ние търсим точно този ефект, намирането на точните решения, включително – и с възможни решения, излизащи извън традиционните до момента. Ще търсим именно това – защита на българския бизнес, защита на потребителите, които произвеждат стоки и услуги”, обяви служебният премиер Стефан Янев.
Той посочи, че не иска да влиза в дългосрочните решения, свързани с бъдещето на енергийната система, с цялостната стратегия за развитие на сектора, както и с перспективите за Зелената сделка в европейски формат, тъй като в случая се нуждаем от краткосрочни решения.
Стефан Янев се съгласи, че най-малко два аспекта са важни. От една страна, цената на тока за битово потребление, която е на регулирания пазар, на този етап няма промяна, но в същото време всички битови абонати са обект на инфлационен натиск от гледна точка на всички продукти и услуги, които получават във всекидневието си. Това е неизбежно, колкото и да се стремим да помагаме в това отношение, нещата са взаимосвързани, посочи Янев.
За България основният проблем е цената на тока за бизнеса, отбеляза премиерът. Той приема, че регулаторните мерки на ЕК, които бяха обявени миналата седмица, засягат битовите потребители. Тоест, ние по индивидуален план си имаме отделна писта, и тя ще бъде в основата на решението на Министерския съвет, което ще приемем в сряда, предвид предстоящия Европейски съвет, и за което екипите вече работят, отбеляза Янев.
Той посочи, че как ще изглежда решението, ще бъде коментирано в сряда, когато бъде прието. Не искам отсега да спекулирам, но в крайна сметка всички тези мерки, които сме обсъждали и обявили, които сме направили съвместно от страна на МС, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, КЕВР, Българската независима енергийна борса, всичко това, което е направено до момента, предстои още да се усъвършенства и да се задълбочава, каза Янев.
По думите му, някои от мерките, например разделянето на пакетите за търговия на дългосрочния пазар на по-малки пакети, не е дало очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар, самите крайни потребители не са готови за това, добави премиерът. Те вероятно се нуждаят от регистрация на борсата, каквато нямат. Всички тези неща са отчетени, допълнително ще бъде задълбочена работата в тази посока, допълнително ще се промени регулаторният механизъм, каза Янев и добави, че според обявената стратегия постепенно тежестта на борсата трябва да се насочи към търговията с дългосрочни продукти.
