Голяма част от българите явно вече са преболедували COVID-19.

Това показват социологически резултати на „Галъп интернешънъл болкан“.

Изследването е проведено между 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна.

16% от пълнолетните българи директно декларират, че са прекарали болестта – леко или тежко. Това означава над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни граждани.

Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти.

Това означава, че в крайна сметка поне около 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса.

Тоест, става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо постоянно у нас. Най-вероятно разпространението на болестта сред непълнолетните е пропорционално.

Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което корелира и с медицинската статистика.

Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респективно в София и по-големите градове. И обратно – най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните /над 65 г./ и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас, казват от “Галъп”.

Директната готовност за ваксиниране е също близо една трета – 27% казват, че биха се ваксинирани, а 48% – не биха. Има обаче 24% колебаещи се. Има и около 1%, които твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването.

Кои са тези, които казват, че не биха се ваксинирали? Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора.

Любопитна подробност е, че групата на привържениците на властта е по-склонна към ваксинация – явно сред тях декларативното желание за ваксиниране се чете и като доверие, и като лоялност.

Макар в случая не това да е водещият белег на разделение, той следва да се има предвид, защото сочи потенциална политизация дори и в тази тема. А това би било опасно. Впрочем, изследването регистрира, че – към днешна дата – пандемията у нас вероятно ще се отрази на избирателната активност, но не толкова драстично.

В обобщение от “Галъп” посочват, че новината е по-скоро добра, тъй като сме близо до изход от кризата, ако бързо ваксинираме желаещите.