1171 заразени с коронавирус и 52 починали от Ковид-19 – това гласят официалните данни в България на 24 април 2020. На фона на данните от другите страни по света тези числа изглеждат много ниски. Защо тогава слабо натоварената здравна система е спряла да предоставя адекватни медицински услуги за стотиците хиляди хронично болни българи?
Без профилактични прегледи
Ръководителят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров категорично отхвърля твърденията на управляващите, че въведените мерки предпазвали българската здравна система от претоварване заради наплив на заразени с коронавирус. Хоспитализирани с тази диагноза са около 300 души. А според д-р Кацаров, едва една четвърт от тях се нуждаят реално от хоспитализация. В България все още не се провежда масово тестване на населението с цел да се разкрият истинските размери на пандемията, но въпреки това от началото на март са спрени плановите операции, които са над 90% от всички болнични интервенции. Забранени са профилактичните прегледи, имунизациите, диспансеризациите и детските консултации. “Личните лекари твърдят, че работата им – прегледи, изследвания, визитации и прочие, през последните 6 седмици е намаляла поне наполовина. Болниците пък като цяло са свили обичайните си дейности с 30% до 60%. Затворени са диагностично-консултативните центрове в големите градове. Единствено натоварени са регионалните здравни инспекции”, казва д-р Кацаров.
Страхът да се заразиш в болницата е голям
Освен това българите много се боят от опасността да се заразят, ако потърсят помощ за своите заболявания или оплаквания. “А това означава, че много тежки заболявания понастоящем или не се диагностицират, или не се лекуват адекватно. Така например ежемесечно в страната се откриват поне 3000 нови пациенти с онкологични заболявания. В сегашната ситуация това вече няма как да се случи, не се предприемат и спешни мерки за ограничаване на злокачествения процес. Лекар-патолог ми съобщи, че допреди месец ежедневно е проверявал за рак на шийката на матката поне 100 направени биопсии, но след въвеждането на извънредно положение не е видял нито една. А това означава само едно – пораженията от рака стават нелечими или се стига до трайна инвалидизация на болните. Същата е и картината по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Но и самите лекари не желаят да приемат спешни и хронично болни пациенти, защото нямат предпазните средства, необходими в условията на пандемия”, допълва д-р Кацаров.
Според председателя на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев, понастоящем стотици хиляди хронично болни в България са изправени пред дилемата: или да си останат вкъщи и да очакват състоянието им да се влошава, или пък да рискуват да потърсят помощ и така може би да попаднат в статистиката със заразените и починалите от КОВИД-19. “В крайна сметка именно хронично болните ще платят със здравето си медицинската цена на излизането от пандемията”, изтъква д-р Хасърджиев. За да се предотврати тази опасност, специалистите в момента подготвят предложения към правителството за действия по поддържането на живота и лечението на засегнатите пациенти, обяснява д-р Хасърджиев.
България няма план за излизане от кризата
“България няма работещ план за действия в кризата с коронавируса – въпреки че е налице нелоша национална програма за подобни ситуации от 2006 година. Ние не можем да кажем как и с какви стъпки ще приключим с пандемията. Можем само да завиждаме на страни като Австрия и Франция, които ден по ден от календара за май посочиха кога, при какви условия и кои институции и стопански сектори ще заработят”, заключава д-р Кацаров.
Източник: Дойче Веле
