Становището на Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява някои от най-големите търговци на дребно у нас, е, че публикуваният на 21 декември 2020 г. в Портала за обществени консултации на Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) съдържа редица сериозни промени, които ще доведат до затрудняване на търговията на дребно и влошаване на бизнес средата у нас.
Основните недостатъци на законопроекта са, че въвежда свръхрегулации и забрани на утвърдени търговски практики, които не са определени като „нелоялни“ от законодателството на ЕС, предоставя репресивни свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), въвежда непропорционално високи глоби за компаниите и съдържа редица неясни и противоречиви текстове.
Законопроектът затруднява търговията на дребно, като необосновано забранява нормални и разпространени търговски практики, което би могло да има негативен ефект върху отношенията между търговци и производители по веригата за доставка на храни и селскостопанска продукция.
Предвидените допълнителни абсолютни и условни забрани надхвърлят приетите в директивата на ЕС за нелоялните търговски практики (Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г.), чието транспониране в българското законодателство се цели с промените в ЗЗК.
Допълнителните забрани на търговски практики са подготвени без оценка на въздействието и без ясни и конкретни мотиви, което е в ярък контраст с практиката в останалите държави-членки на ЕС, където въвеждане на допълнителни ограничения е предшествано от широка обществена дискусия за необходимостта и ефектите от тях.
Предлаганите промени предвиждат нови правомощия на КЗК за разследване на нелоялни търговски практики. На комисията се предоставят свръхправа за репресивни действия, които са непропорционални на разследваните нарушения.
Например, при съмнения за нелоялни практики, КЗК ще може да разпитва служители на разследвани компании, да ги проверява, да изземва компютри, телефони и документи не само на работното им място, но и в домовете им, като при необходимост ползва съдействие от полицията.
Подобни способи за събиране на доказателства, които нарушават неприкосновеността и правата на служителите и семействата им, може да имат своето място само при тежки нарушения на конкурентното право, но не и при проверка на отношения между страни по търговски договор. Това създава допълнителна несигурност за бизнес средата у нас.
Според СМТ би било по-адекватно, ако по примера на други европейски държави, за нарушения на добрите търговски практики при доставките на храни следи специализиран орган към Министерството на земеделието, храните и горите.
Независимо кой орган прилага правилата, правомощията му не трябва да позволяват намеса в личната сфера на служителите и в работата на компаниите извън абсолютно необходимото.
Със законопроекта се въвеждат изключително високи глоби за санкциониране на нелоялни търговски практики в размер до 5 на сто от всички приходи от продажби на предприятието-нарушител за предходната финансова година, които не се изискват от директивата на ЕС и са непропорционално високи спрямо нивото на обществена опасност на този тип нарушения.
Според СМТ толкова високи санкции биха били съотносими за тежки нарушения на конкурентното право (картелиране, злоупотреба с монопол), които биха могли да засегнат целия пазар и потребителите, но не и за обикновени търговски отношения между две компании.
Редица от текстовете в законопроекта са неясно формулирани. Това дава възможност за противоречиви интерпретации на разпоредбите и създава несигурна среда за правене на бизнес.
Това са само част от недостатъците на предложения за обществено обсъждане проект за промени на ЗЗК. Евентуалното приемане на законопроекта ще доведе до затруднение и ограничение на търговията у нас. От това ще пострадат както търговците, така и производителите и най-вече българските потребители.
Забраната за ексклузивни доставки на храни ще навреди на малките производители
Според предвидените промени в ЗЗК, без каквито и да е мотиви се забраняват ексклузивните доставки на храни и селскостопански продукти. Авторите на законопроекта не отчитат факта, че договорите, които предвиждат ексклузивитет могат да са полезни за конкуренцията на пазара като осигуряват канали за дистрибуция и доставка и намаляват разходите за производство.
Подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството така че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика, която сама по себе си не застрашава конкуренцията.
Дори противно на всякаква логика подобна разпоредба бъде приета, тя категорично не трябва да се отнася до случаите, при които търговец възлага на доставчик да произвежда продукти с марка и/или рецептура на купувача – такива са любимите на милиони българи „собствени марки“ на търговските вериги.
В този случай възложителят по дефиниция следва да има право да забрани на доставчика да предлага въпросния продукт на други купувачи – в противен случай би се обезсмислило възлагането на производство под собствени марки.
Забраната за споделяне на логистични разходи ще повиши разходите на производителите
Проектът за промени на ЗЗК предвижда забрана на заплащане на транспортни и/или логистични разходи от страна на доставчика на услугата. Тази промяна не присъства в Директивата на ЕС за нелоялни търговски практики, но се предлага в българското законодателство без анализ и обсъждане.
Приемането на подобно ограничение би имало негативен ефект върху пазара, тъй като забранява утвърдени механизми за оптимизация на разходи и лесен достъп до качествени логистични услуги, което би било от полза за самите търговци, за техните доставчици и за потребителите.
Обичайно търговците на дребно инвестират значителни средства в осигуряването на логистика и транспорт на предлаганите от тях продукти. Това включва изграждане на огромни логистични бази, оборудвани с високотехнологични съоръжения, хладилни инсталации, системи за сортиране и товарене, включително и разработване на съответен софтуер.
Сключват се договори с транспортни фирми, като в много от случаите се касае за специализиран транспорт, за да не се нарушават температурните изисквания. Ето защо в ЕС е нормална практика доставчиците да се възползват от модерните логистични решения на търговците и да споделят разходите с тях.
Затова и подобна забрана може да доведе до негативен ефект за самите производители, които ще трябва сами да организират дейностите по транспорт до складовете или дори до самите търговски обекти за продажба на дребно.
Неслучайно европейският законодател не е включил подобна забрана в Директивата за нелоялни търговски практики.
Редица формулировки в законопроекта за изменение на ЗЗК са общи, неясни и противоречиви
Директивата на ЕС за нелоялните търговски практики и проектът за промени в ЗЗК представляват съществени отклонения от принципа на свобода на договаряне, поради което е абсолютно неприемливо при формулиране на текстовете да се допуска неизчерпателно изброяване тип „и други“ или да присъстват позовавания на „практиката на КЗК“.
Напротив, всяко ограничение на конституционно гарантираната свободна стопанска инициатива, и свободата на договаряне като нейна конкретна проява, следва да бъде пределно ясно и изчерпателно формулирано.
Неяснотите в текстовете на предложения законопроект засилват опасността от свободно интерпретиране на текстовете, а от тук и за несправедливо и субективно прилагане на ЗЗК.
Срокът за обсъждане на промените в ЗЗК е изключително кратък
Срокът за обществени консултации по законопроекта от 30 дни, половината от които съвпаднаха с празници и почивни дни през декември 2020 г., е крайно недостатъчен. Някои от повдигнатите въпроси изискват по-съществено преосмисляне на предложеното законодателно решение и не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени.
СМТ изразява готовност за участие в диалог на експертно ниво за постигане на балансирани решения в духа на транспонираните директиви на ЕС и изразява съжалението си, че подобни консултации със заинтересованите лица не са проведени в хода на изготвяне на промените в ЗЗК.
Във връзка с предложените промени в ЗЗК изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев заяви: „Принципната позиция на СМТ е, че България трябва да се придържа стриктно към директивата на ЕС за нелоялните търговски практики, която е плод на дългогодишни проучвания, анализи и съгласувания.
Предложените промени в ЗЗК надхвърлят нейния обхват, при това без оценка на въздействието и без диалог със заинтересованите страни, в какъвто ние сме готови да участваме.
Според нашия анализ предложените свръхрегулации ще навредят и на търговците, и на производителите, и най-вече на българския потребител.“
