Работещите бедни в България са 378 хил. Души. Това са около 12% от всички заети в страната, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Повечето от тях са мъже (230 000 души) отколкото жени (150 000 души). Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, отбелязват от ИПИ, а информацията цитира и “Свободна Европа”.
Също като при бедността като цяло, работещите бедни имат ясно изразен образователен профил. Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас, се твърди в анализа.
От ИПИ заключват, че малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. Обратно, висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните, твърдят експертите.
Профилът на работещите бедни е доста по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа структура. Малко над 1/4, или 100 хиляди от работещите бедни са роми, 200 хиляди са българи. Това е следствие най-вече на образователната структура – много малко роми имат висше образование, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места. В ромските домакинства е и много по-голяма вероятността да има само един зает, чийто доход да се разпределя и между останалите му членове, а и в тях често има повече деца, пишат от ИПИ.
Възрастовата структура на работещите бедни до голяма степен отговаря на този на цялата работна сила. Мнозинството от тях са концентрирани между 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло.
Повечето от професиите, в които са концентрирани работещите бедни не предполагат висока квалификация – много от тях са за чистачи, строители, продавачи, шофьори, сервитьори и земеделски работници. Очаквано, това са и сред професиите с най-ниско заплащане в страната, както и най-голям сив сектор и недекларирана заетост. Много от тях са и различни форми на сезонна заетост, а и те са сред най-застрашените и несигурните в случай на влошаване на икономическата ситуация, тъй като нискоквалифицираните най-често са сред първите уволнени, строителната дейност се свива чувствително, а търсенето на много услуги намалява.
