Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България.
През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което 8,2% от всички студенти в страната. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък – 4,1%.
Това показват данни от Националната карта на висшето образование в Република България, която беше актуализирана днес с решение на Министерския съвет.
Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „Медицина“ в страната са чужденци.
Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти.
През миналата година действащите студенти са заемали 53% от определения от НАОА капацитет.
Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години.
През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева.
Само 2,5% от завършилите висше училище в страната през последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления.
Например 95% от завършилите „Медицина“ работят по специалността си, докато в направление „Туризъм“ само 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Актуализираната Национална карта отчита и други, различни по своя характер и дълбочина, дисбаланси в структурата на висшето образование.
Продължава тенденцията повече жени да учат виеше образование. Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди.
В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени – особено в „Педагогика“ – 96% и „Теория и управление на образованието“ – 89%. Мъжете имат над 80% дял в „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.
Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София.
На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.
Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за
висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали.
Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
