След скандала с европейската Програма за развитие на селските райони на път са да паднат и санкциите заради проблеми при европроектите и по програма “Рибарство и морско дело”, наложени за предишния програмен период 2007 – 2013 г. А причината е идентична с тази при селската програма – административен гаф, случаен или нарочен.
За новия скандал се разбра от жалба на дружеството “Био аква ферм” ЕООД, заведена на 8 юли в регистъра на Върховния административен съд. Компанията иска съдът да обяви за нищожна методиката за определяне на размера на финансовите корекции по проекти, субсидирани по оперативна програма “Рибарство”. Тя е издадена от Галин Николов, изп. директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието.
“За да бъде с необходимото правно действие, документът трябва да бъде издаден от друг овластен орган, от ранга на министър. Трябва да мине на съгласуване през Министерския съвет, да се одобри от правителството, след което да се обнародва в “Държавен вестник”. Нито едно от тези неща не е изпълнено”, казва пред “Икономист” жалбоподателят Николай Георгиев, собственик на “Био аква ферм”. Адвокатите му са внесли жалбата, след като са видели, че заради същите пропуски падна методиката за налагане на санкции по Програмата за развитие на селските райони.
Опит да се намалят щетите
Проверка на “Икономист” показа, че методиката наистина е публикувана само на сайта на ИАРА. За разлика от случая със селската програма (виж по-долу) сега земеделското министерство се опитва да изпревари съдебната процедура и вече е изработило промени в Закона за рибарство и аквакултури, които светкавично във вторник бяха приети на първо четене от парламентарната комисия по земеделие. Те регламентират законова процедура, според която изп.-директор на ИАРА издава правилата за санкциите, които се обнародват и в Държавен вестник. Правилата ще важат и със задна дата за вече издадени глоби.
Подобно ретроактивно действие, със задна дата, бе заложено и в поправките на Закона за подпомагане на земеделските производители, с които преди дни беше узаконена методиката за налагане на глоби по Програмата за развитие на селските райони. Още при приемането им депутатите юристи в комисията по земеделието предупредиха, че най-вероятно старите случаи ще останат извън обхвата на тези мерки, тъй като закон не може да се прилага със задна дата. Тоест наложените глоби за старите случаи – голяма част от които са за скандалните къщи за гости – ще се окажат незаконни и бенефициентите могат да поискат бюджетът да им върне средствата за изплатените санкции, или въобще да не ги платят, ако досега не са го сторили. Със сигурност става дума за санкции за десетки милиони левове.
БЪРЗИНА: Десислава Танева вкара във вторник в земеделската комисия в парламента скоростни поправки в Закона за рибарство, които узаконяват методиката.
Част от депутатите в земеделската комисия бяха категорични, че глоба може да се наложи единствено и само ако инспекторите отново посетят обектите, открият нарушения и наложат санкции, но няма гаранции, че ще се натъкнат на същите нередности. Наред с това за повечето проекти вече е изтекъл 5-годишният мониторингов период за инспекции по програмата. Целият този гаф бе забъркан от бившия министър на земеделието Румен Порожанов, но в качеството му на изп. директор на фонд “Земеделие”. Порожанов, както и колегата му Галин Николов, без законово право бе издал въпросната методика и съответно тя не е била обнародвана в “Държавен вестник”.
Спорни аргументи
Освен административния гаф Николай Георгиев оспорва и конкретните основания за санкциите, наложени на неговата компания.
Проектът на “Био аква ферм” е за ферма за култивиране на черна мида в Бургаско, в Несебърския залив. Одобрената инвестиция е за над 2,1 млн. лв., от които субсидията е 1,29 млн. Фермата е изградена през лятото на 2014 г. Финансовите корекции са наложени на база отчетите на фермата за 2015 и 2016 г., които са проверявани през миналата и през тази година. “Мотивът е, че продажбите не са на това ниво, което ние сме очаквали и предварително сме обявили. Ние сме обещали да произведем 180 тона миди за една година, а не да ги продадем, но това явно не се разбира от контрольорите”, казва Георгиев.
Заради това неизпълнение на компанията са наложени санкции за две поредни години в размер на 10% от субсидията, или по близо 130 000 лв. Георгиев твърди, че продажбите са щели да бъдат далеч по-добри, ако рибарската агенция беше изградила борса за аквакултури, какъвто ангажимент е записала в Програма “Рибарство” още за 2009 г. Там дори е уточнено, че българската борса трябва да заработи съвместно с европейската борса за аквакултури, но така и не се е случило до момента.
Според опорочената методика санкция от 10% от субсидията се налага, ако е установено между 30 и 50% несъответствие между заложеното количество в инвестиционната програма и реално постигнатото. Най-голямата санкция е 30 на сто и тя се налага, когато несъответствието варира между 70 и 100%.
Георгиев обжалва двете глоби пред Бургаския административен съд и не е възстановил исканите средства на хазната, въпреки че по закон обжалването не спира връщането им. “Поискахме от съда да спре изпълнението, докато казусът се реши по същество. Отказаха ни, ИАРА били в правото си да предприемат такива действия. Като са в правото си, ако искат, да дойдат да ни вземат една от 30-те колекторни линии, които имаме. Но пари в брой при течащи съдебни дела няма да дадем”, категоричен е Георгиев.
Според предприемача българската администрация не разбира и не се интересува от иновации, защото е изключила от европейското финансиране най-важното, което отличава фермата – използването на норвежка технология за бране на миди чрез робот. Причината – цената му била много висока. “През 2013 г. за оценители бяха избрани членове на Асоциацията на месопреработвателите в България. Още се чудя какво разбират тези хора от миди, риби и море”, коментира Николай Георгиев.
Над 14 млн. лв. са загубени
Оказва се, че в мандата на Румен Порожанов България е загубила 7,2 млн. евро от програма “Морско дело и рибарство”, съобщи наследникът му Десислава Танева. Сегашният земеделски министър уточни, че България е успяла да спаси минимална част от 8-те милиона, които Европейската комисия е искала да отпише. Загубата на средства е заради това, че не са разплатени в срок по бюджета на програмата. Проверка в ИСУН, системата за управление на средствата от ЕС, показва, че през 2016 г. – първата, в която е започнало плащане по тази програма, са изплатени едва около 500 000 лв. от общия годишен бюджет от 16,5 млн. лв. Тоест той е изгубен почти 100%.
Това е първата загуба на европейски средства в сегашния програмен период и се равнява на 8% от целия бюджет на “Морско дело и рибарство”, който е за 88 млн. евро (113 млн. с националното съфинансиране).
ЖАЛБА: Фирма, изградила ферма за “бране” на черни миди, оспорва методиката, по която са налагани санкции по цялата програма “Рибарство”, от 2007 до 2013 г.
Източник: Shutterstock
Десислава Танева е уволнила ръководителя на управляващия орган на програмата Юлиян Марков. “Бяха направени промени – има нов директор на управляващия орган. Надявам се с екшън плана, който сме направили за тази година, до края на 2019 г. да не допуснем ново отчисление (загуба на средства, бел. ред.)”, коментира Танева. На Брюксел е предложено загубените средства да са за сметка на т.нар. техническа помощ, с която се финансират популяризирането на програмата и семинари на чиновниците.
До момента по рибарската програма са разплатени едва 10,8% от общия й бюджет, или 22,3 млн. лв.
Облаци и над селската програма
Преди дни “Икономист” писа и че Европейската комисия ще глоби България с 30 млн. евро заради проблемни обществени поръчки на общините по старата Програма за развитие на селските райони, по които фонд “Земеделие” не е упражнил достатъчен контрол. След публикуването на тази информация експерти се свързаха с изданието и посочиха, че подобни проблеми има и по сегашната селска програма. В заданията си за избор на строители за пътища, водопроводи или социални сгради като училища, детски градини, читалища, общините отново са заложили и субективни критерии, в нарушение на забраната на чл. 33 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Тя не допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите.
Например община Поморие при избора на строител по проект “Реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни съоръжения в с. Бата и Страцин” е заложила като допълнителни критерии, чието покриване ще осигури максимума от 50 точки, за всяка от дейностите да е показано “обособяването на задачите и разпределението на експертите (кой какво изпълнява) с посочени конкретни задължения на отговорните за изпълнението й и съобразно спецификата на задачите й са представени организационните и суборганизационните линии между служителите на изпълнителя”.
“Този критерий е напълно субективен и нарушава забраната на чл. 33. Това е само допълнителна информация за организацията на изпълнение, но тя не гарантира по-добри резултати, няма измерими гаранции, че тази организация, представена от конкретния изпълнител, ще е работеща. Ефективният подход щеше да е да се изисква например оценка на технологиите, които ще използват въпросните експерти”, коментира Георги Спасов, експерт по обществени поръчки, който доскоро е работил във фонд “Земеделие”. Спасов е участвал в помирителните процедури с Еврокомисията за намаляване на санкциите за общинските проекти по предишната Програма за развитие на селските райони.
Според него най-често срещаният проблем в заданията на общините е възможността кандидатите да получават бонус точки за посочването на “други дейности, относими към конкретната специфика на настоящата поръчка, извън нормативно и по стандарти изискуемите такива, свързани с прякото изпълнение на дейностите”. По същността си това е чисто информативен критерий без реални измерители, който по субективен начин би дал предимство на даден кандидат, смята експертът.
Според Спасов последващите контроли на фонд “Земеделие” трябва да отчетат проблемите и да се наложат финансови корекции по тези проекти заради условията в поръчките, в противен случай одитите на Брюксел ще установят пропуските и ще се наложат санкции за милиони евро не само за отделните проекти, но и за цялата програма заради слабия контрол.
Експерти от Министерството на земеделието признаха пред “Икономист”, че заданията на тези обществени поръчки наистина са проблемни. Прогнозата им е, че фонд “Земеделие” ще наложи санкции по тях, но остава рискът одиторите от ЕК да преценят, че размерът им не е достатъчен.
Източник: iconomist.bg
