На 12 октомври 1988 година Ботев Враца категорично побеждава Левски във Враца с 3:1. Това не е нещо необичайно за времето си, защото през ’80-те години играе може би най-силната генерация на нашия клуб. Едва ли някой от над 20-те хиляди души на стадиона в този ден е предполагал, че в следващите три десетилетия няма да видим успех над „сините“ на стадион „Христо Ботев“. Ето какво си спомня от този мач Тодор Гарев, един от голмайсторите в срещата и настоящ треньор на набор 2006 в школата ни и на дублиращия отбор. Интервюто е пред клубния сайт на отбора Botev-Vratsa.com.
Имате серия от 4 поредни мача без загуба срещу Левски през ’80-те години – това ли е най-силният отбор в историят на нашия клуб?
Най-силни би следвало да са носителите на бронзовите медали преди нас. Но е факт, че в периода 1984-88 бяхме изключително постоянни и имахме най-устойчивите резултати. Класирания между 4-то и 8-мо място, без никакви притеснения за изпадане. Бяхме силен отбор и всеки съперник се съобразяваше с нас.
Конкретно за последния успех във Враца какво си спомняте?
Срещу Левски и ЦСКА играехме с удоволствие и двойно по-мобилизирани. Специално срещу Левски имахме добър баланс и нямахме никакви притеснения. Бях защитник, но изиграх първите 30 минути от срещата в тяхното поле. Дори открих резултата. Другите две попадения бяха дело на Емо Маринов. В никакъв случай Левски не бяха слаб отбор по това време, просто ние играехме с много увереност и смелост. Още по-важното обаче е, че в този мач започнахме с петима наши юноши до 21 годишна възраст – Ради Петков, Цветан Петров, Румен Ненов, Людмил Цветков и Дилян Цеков.
Кой ви беше най-неудобният съперник от „сините“ по това време?
Най-силен бе Божидар Искренов – техничен, повратлив, национален състезател. Същото мога да кажа и за Руси Гочев.
Какво очаквате от мачa тази неделя?
Тази пролет имаме потенциал и мястото в класирането не ни отива. Видя се с Арда, дори и с ЦСКА, че отборът ни може много и смятам, че ще го покаже точно в този мач. Много отдавна не сме ги побеждавали тук, така че може би е време за наш успех. Видяхме как ги победи Славия – със самочувствие, без страх. Най-важното е момчетата да са спокойни, защото като си уплашен не можеш да покажеш уменията си.
Няколко деца от вашия набор 2006 вече подписаха с Ботев, можем ли да очакваме около тях да се изгради „врачанският“ гръбнак на мъжкия отбор в близките години?
За мен това е най-важното в момента. Имаме силна генерация, надявам се да пробият. Всеки ден растат спортно-технически, развиват се и като добри хора. Имат потенциал, важното е да го реализираме в мъжкия футбол. Същото се отнася и за юношите, които играят за дублиращия отбор. Имаме талантливи деца!
Въпросът не е приятен, но защо според вас има деца, които напускат Ботев Враца подмамени от Лудогорец, ЦСКА, а и други клубове? Какво недостига тук?
Според мен грешат, но това си е решение на семейството. Ние като клуб трябва да имаме политика да приемаме обратно нашите момчета, дори да ни струва нерви и разочарование всяко напускане. За мен е успех не да те „дръпнат“ на 12-13 години в някоя по-голяма школа, а същите тези грандове да искат да те привлекат с професионален договор към първия си отбор, когато си на 17-18 години.
