„България най-много е желала нашите съседи от Република Северна Македония, както и нашите приятели от целите Западни Балкани да се присъединят към ЕС“.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на днешното правителствено заседание.
Премиерът напомни, че именно България решително подкрепи Република Северна Македония за членството й в НАТО.
„Били сме изключително добронамерени, загрижени и в разговорите, които сме водили с тях, много внимателно сме им обяснили докъде могат да стигнат нашите компромиси“, изтъкна премиерът.
Борисов напомни, че беше създадена смесена историческа комисия, в рамките на която експертите да решат спорните въпроси с точни аргументи.
Министър-председателят изтъкна, че са проведени десетки разговори, включително с участието на вицепремиерите Захариева и Каракачанов, в търсене на компромиси, така че да не бъде България страната, която да каже „не“ на същинското започване на преговори сега.
Премиерът Бойко Борисов изрази съжаление, че в Скопие не са проявили ангажираност, смятайки че с натиск и лобизъм могат да накарат България да промени своята позиция.
„Нашата позиция не е позиция на инат или позиция да спрем нашите най-близки приятели“, изтъкна министър-председателят.
По думите му българската позиция е принципна и отразява очакванията на всички български граждани.
„Готови сме да продължим разговорите“, добави Борисов и акцентира върху изпълнението на Договора за добросъседство.
Министър-председателят Бойко Борисов категорично възрази срещу използването на антибългарска
реторика.
Междувременно външният министър Екатерина Захариева се яви на изслушване в Народното събрание.
Пред депутатите тя заяви, че няма да подкрепим Сокипе, докато не получим правни граници.
„Докато не получим правни гаранции – както от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в ЕС, че политиката ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция и стартиране на преговори за членство“.
„Българските национални интереси в РС Македония са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал в декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. Тази декларация е пример за приемственост във времето и на междупартиен консенсус, с който малко държави могат да се похвалят. Те ни дадоха и необходимата политическа тежест да отстояваме уверено националния си интерес в разговорите си със Скопие“, отбеляза Захариева.
Тя бе категорична, че страната ни е положила всички необходими усилия, за да постигне едно качествено ново начало в отношенията си с РС Македония – от признаването на нейната независимост, през подаването на ръка за помощ и българското председателство на Съвета на ЕС, до помощта ни за справяне с COVID-кризата.
Според външния ни министър България винаги е демонстрирала „последователност, предсказуемост, прозрачност и конструктивност“.
„Независимо от всички наши прояви на добросъседство, Скопие не промени същността на своята политика към България. Ангажиментите към страната ни запазиха единствено декларативен характер, а по същество Скопие продължи политика си в подкрепа на неоснователните малцинствени, исторически, езикови и други претенции. Имаме дълъг списък от случаи, в които те не се придържат от подписани двустранни документи“, каза още Захариева пред депутатите.
От парламентарната трибуна Захариева заяви, че според нея тоталитарното мислене все още държи хората в Македония „в клещи“, давайки за пример организираното от кмета на Скопие честване на годишнината от смъртта на Тито.
„Докато голяма част от другите бивши Югославски републики почитат множеството жертви на режима на Тито, в Скопие неговото наследство се възвеличава. За съжаление, тази идеологическа конструкция, подхранвана от „дълбоката държава“, за която говори бившия премиер Любчо Георгиевски, държи обществото в капан“, смята външният ни министър.
Като примери Екатерина Захариева посочи още административните спънки пред българския бизнес в Македония, бавенето на транспортния коридор номер 8, антибългарската реторика в медиите и изкривеното представяне в средствата за масова информация на българската позиция.
„Ние оставяме вратата за комуникация и сме готови във всеки един момент за двустранни преговори с РС Македония“, отбеляза в заключение нашият първи дипломат.
В парламента се яви и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. По думите му последно време в македонските медии няма толкова публикации за коронавируса, колкото срещу България.
“Македонските граждани да зададат въпроса на своето правителство защо водиха такава политика, която доведе до това, че преговорите не започнаха”, каза той.
„Говорът на омразата е част от една политическа практика, която цели изграждането на една нова, различна от българската идентичност, но въз основа на омраза на българския народ и всичко българско. Нещо, което не може да бъде позволено. Това е говор на омразата и проявите му. Най-накрая разговорите стигаха до една ситуация, в която трябваше да четем история и да си показваме документи. България се държа кооперативно до последния момент, защото България има своята ясна отговорност, която е поела не от европредседателството си, а по принцип води като политика от дълго време – да бъде фактор на стабилност, мир и ред на Балканите“, добави Каракачанов.
Припомняме, че през вчерашния ден Екатерина Захариева проведе брифинг, на който обяви, че България спира преговорите със Северна Македония.
„Страната ни няма да подкрепи преговорната рамка за съседката ни.“
На срещата с външните министри тя е обяснила, че Скопие нарушава Договора за приятелство от 2017 година.
През последните две седмици страните проведоха преговори, но не успяха да се разберат.
А, за да започнат преговорите за членство в Европейския съюз всички страни членки трябва да кажат „да”. За да даде зелена светлина, страната ни настоява да бъдат изяснени въпросите за общата ни история и езика и поставя три условия.
Според Захариева предложеният проект не отразява българските искания и не може да бъде отразен в настоящия си вид. Позицията на Република България се основава върху рамковата позиция на парламента.
„Тя е известна в публичното пространство над една година, както на колегите и от Северна Македония. Настоявахме да залегнат три основни условия – придържане към формулата за езика от 1999 година, пътна карта за изпълнение на договора, както и че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България. Все още тези условия не са включени в проекта за преговорна рамка”, обясни Захариева.
„Даваме шанс на колегите от Северна Македония през следващите месеци да коригират своята позиция. Още преди три години казахме, че членството в ЕС не е на всяка цена. България защити своето достойнство, своята история и достойнството на българските граждани”, заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
