По искане на Агенция “Пътна инфраструктура” екипът на Световната банка анализира отражението на тол таксите върху цените на автобусните билети. Той е на база предположението, че превозвачите ще прехвърлят изцяло върху цената на билетите разходите си за преминаване от винетка към тол такса. Проучването показва, че дори в този случай повишението би трябвало да е между 5 и 96 ст. Оценката показва, че при късите автобусни линии като Плевен-Ловеч или Пловдив-Пазарджик тол тарифите ще доведат до поскъпване на билетите между 5 и 15 стотинки. При маршрути със средна или по-голяма дължина поскъпването ще е с 5-6%, но не повече от 96 ст. Разликите идват от дължината на маршрутите и каква част от тях е по платената мрежа. Зависят също от натоварването и емисионния клас на автобуса. Така билетът от София до Перник например ще поевтинее с 2,2%, тъй като делът на таксуваната мрежа по този маршрут е само 30%.
Малко по-голямо е увеличението при по-дългите разстояния. В момента средната цена на билета от София до Русе например е около 21,84 лв. При средна заетост от 20 човека в автобус, цената на винетката на един пътник е 13 ст. Тол таксата на пътник по този маршрут с дължина 316,12 км е 63 ст. и при положение, че мрежата с тол таксуване е 85% от целия маршрут, цената на билета ще се повиши на 22,44 лв. или увеличението ще е с около 60 ст.
Анализът, за който става дума, е изготвен по искане на АПИ и целта му е да се вземе информирано решение при определяне на тарифите, така че едновременно да се постигне баланс между интересите на държавата и превозвачите, но и да се защитят потребителите, съобщава пресцентърът на Агенцията.
Тол таксите ще имат минимално въздействие и върху цените на основните хранителни стоки. Максималното поскъпване е до 2 ст. за кг/л при брашното, хляба, прясното и киселото мляко и безалкохолните. Така че въвеждането на тола за тежкотоварния трафик над 3,5 тона няма да се отрази съществено върху разходите на домакинствата.
Eкспертите на Световната банка са направили изчисления за 19 групи стоки, които присъстват всеки ден на трапезата на българина. Сметките са на база тарифите, които вече са обявени за обществено обсъждане и предлагания обхват на платената пътна мрежа от 6050 км. За стоките са използвани осреднени цени на Националния статистически институт.
Според изследването максималното увеличение в различните групи ще е от 0,05% при прясната и замразената риба до близо 4% при безалкохолните напитки. В абсолютно изражение това е най-много 2 ст./кг/л.
Експертите отбелязват, че очакваното поскъпване при отделните продукти е различно в зависимост от тяхната цена, разстояние на превоз, тегло и обем. Колкото повече се преработва един продукт, толкова повече поскъпва, защото транспортните разходи се увеличават. Има значение също дали стоката е от внос или е местно производство.
Средната цена на килограм ориз например по данни на НСИ е 2,33 лв. с ДДС. При средна дължина на превоз от 189 км за транспортиране на този продукт, текущите средни разходи с винетка са 32,38 лв. на тон. При въвеждане на тол таксуване се очаква да нараснат на 34,64 лв./тон, което е увеличение на транспортните разходи със 7%. Но тъй като делът на тези разходи при ориза е малък (1,8%), отражението върху крайната цена на единица продукция би било най-много 0,17% или 0,004 лв./кг. Трябва да се има предвид, че един камион превозва не 1 кг ориз, а няколко тона според вместимостта на превозното средство. И така тол таксата, която е малка част от транспортния разход /основната част е горивото/, разпределени върху целия товар, води до минимално оскъпяване. Това показва, че всяко говорене за по-драстично повишение на цените на стоките заради тол таксите ще е спекулативно.
Минимално е увеличението и на хляба. При средната цена на килограм от 1,41 лв. и средна дължина на превоз от 347 км за транспортиране на този продукт, текущите средни разходи с винетка са 83,21 лв. на тон. При въвеждане на тол таксуване се очаква да нараснат на 92,31 лв./т, което е увеличение на транспортните разходи със 10,9%. При хляба делът на тези разходи е по-голям отколкото при ориза (7,8%), защото продуктът минава през повече етапи на преработка и в него са калкулирани транспортните разходи и за суровините. Но тъй като тол таксата се преразпределя върху целия товар в един камион, то увеличението в крайната цена на единица продукция би било най-много – 1,67 % или 0,023 лв./кг.
Какво е отражението върху цената на млякото?
При средната цена на литър от 1,52 лв. и средна дължина на превоз от 347 км за транспортиране на този продукт, текущите средни разходи с винетка са 83,21 лв. на 1000 литра. При въвеждане на тол таксуване се очаква да нараснат на 92,31 лв./т, което е увеличение на транспортните разходи със средно 10,9%, тъй като млякото се транспортира на по-дълги разстояния от ориза. Но изчисленията показват, че максималното увеличение на литър мляко в резултат от въвеждане на тол таксите би било най-много 1,54 % или 0,023 лв./л.
Важен факт е, че при обхват на платената мрежа от 6050 км, 14 хиляди километра републикански пътища ще бъдат освободени от пътни такси. Това означава, че за превозните средства над 3,5 т, които се движат по тях, транспортните разходи даже ще намалеят. Затова автоматичното пренасяне на размера на тол таксата върху търговските стоки не може и не трябва да послужи за оправдание за увеличението на цените на хранителните продукти.
Според анализаторите спирачка за спекулативното повишаване на цените на транспортните услуги е и изключително силната конкуренция в бранша. В момента на българския пазар оперират много чужди компании, които работят с дългосрочни контракти с вносителите и големите търговски вериги. Повечето от транспортните фирмите познават работата с тол такси и знаят как да ги калкулират в цените на транспортните си услуги.
В по-различна ситуация ще бъдат малките местни компании, които имат по 1-2 камиона. Но и при тях спирачка за неконтролираното и драстично повишаване на тарифите за превоз ще е голямата конкуренция. Това се доказва и от практиката в държави, където се прилага тол при движение по пътната мрежа. При въвеждане на тол таксите в Германия например са очаквали цените на стоките да се повишат със 7-9%, но крайният резултат от реалното поскъпване заради въвеждането им е било 0,15%.
