Днес се навършват 100 години от рождението на академик Валери Петров –  един голям поет, легендарен преводач, сценарист и драматург.

monsieur bobo vratsa

“Валери Петров е хармонична мярка за нравственост – нравственост към собственото творчество, нравствено отношение към великата традиция на българската поезия, нравственост на социалната позиция. С цялата си същност на човек и гражданин, с лириката и сатирата си, със своите пиеси и киносценарии, с есетата и многобройните си стихотворни преводи, поетът, доживял почти библейска възраст, се противопоставяше на зломислието и разединението в обществото. Неговото оръжие беше любовта, състраданието милосърдието, добротворството”, пише пресцентърът на Българската академия на науките по повод годишнината от рождението на Валери Петров. Едно наистина огромно име, което трябва да знаем и никога да не забравяме.

Роден е на 22 април 1920 г. с името Валери Нисим Меворах. Той е един от най-обичаните български автори на детски приказки и истории за деца, с които са израснали цели поколения (“Рицар без броня”, “Йо-хо-хо”), както и на красиви пътеписи.

Преводите му на Шекспир продължават да са ненадминати.

На 15 години Валери Петров издава първата си поема „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941–1947), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Гениалният български автор на десетки стихове, пиеси и сценарии почина на 27 август 2014 г.

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път.

Тъжен миг

По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.

Не ми е хубаво и даже
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?

Какво тез къщи с балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?

И пошла песничка долита
в ръждиво-охрения час
и в опит за самозащита
с усмивка сам си казвам аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогвал да ги понеса.