“Русалии”, “русалийки”, “русалци” – това са свръхестествени същества,
за които разказва не едно повествование от българския фолклор.
Според поверията, които народът ни препредава от поколение на поколение векове наред
създанията, които наподобяват самодиви могат да лекуват всички човешки болести.
При това можели да дадат цяр и за тези болежки, които не се повлияват от други лекове и баяния. Само те могат да дарят с рожба и бездетните жени.
Русалиите според едно от поверията идвали сред хората точно на Спасовден.
Пристигали откъм Дунава като бели или жълти пеперуди и се превръщали в хуманоидни същества едва след като пристигнат на мястото, което предпочитат да обитават. Живеели в близост до водоизточник на горски поляни, по които расте любимото им растение –
билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.
Затова се тачи и магическият обичай “ходене по росен”. Той се изпълнява точно на Спасовден.
Страдащи от неизлечими болести и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до някой свещен извор или параклис, наречени на името на Свети Спас.
Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дена. Поставят се още бъклица с вино, глинена стомна, пинта с ракия, пита хляб, риза и чорапи. Всичко се оставя и след това като дар за русалийте. На сутринта се извършват гадания, относно развитието на болестта, като болните поглеждат с надежда в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните “росенови ливади” са възпети в не една или две български народни песни.
Нашите прадеди са вярвали, че билката росен е дар от небесни същества,
които слизали на земята да пируват, а специфичните й свойства са познати още от дълбока древност. Траките са я наричали цветето на Артемида и са вярвали, че благодарение на нея се изхвърлят забитите в тялото стрели. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви.
Хората затова играели голямо спасовско хоро и то само по песните на момите, без да се свири, за да не се безпокоят по никакъв начин самодивите и русалиите от тъпана.
В това страхопочитание към тези същества бил вложен конкретен смисъл. Всъщност те били смятани по-скоро за опасни и вредоносни сили, които само в определени моменти и обстоятелства правели добрини на хората и ги лекували от неизцелими болести. Това обикновено е самия Спасовден и следващата го Русалска седмица, в която, за да се запази крехкия мир със съществата, не трябвало да се минава напряко през нивите, полята и поляните, за да не се стъпче трапезата на русалиите.
За човек, който се е разболял през тяхната седмица, казват че „русалиите са го нагазили, убили“.
В някои части на страната Русалската седмица е не 40, а 50 дни след Великден т.е. след Свети Дух.
В най-северните райони на Северозападна България през цялата седмица по селата някога в Русалската седмица обикаляли дружините на
калушарите т.е. русалии, които с ритуални танци лекували болните от русалска или самодивска болест.
Вярва се още, че на Спасовден идват и самодивите, които “сеят” роса над нивите. Според поверието
дъждът на този ден обещава плодородна година, а сухото време вещае глад.
Затова хората молели небето с песни:
„Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…”
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на “оня свят”.
