Светла или наричана още Празна сряда е ден от Светлата седмица.

На Светлата сряда се изпълняват два обичая, които са за дъжд, плодородие и предпазване от болести и градушки. На този ден  някога повторно са боядисвали яйца и се раздавали за душите на починали близки. Според народните вярвания, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка.

Момите се събират в къща, в която няма починало дете. Взема се по един чехъл от три моми и се  напъхват един в друг. Оформят ги като кукла, приличаща на накичена невеста или булка. Тази кукла се нарича Мара Лишанка и се носи от мома, която е лазарувала и  чиито родители са живи. Момите тръгват с нея из селото и спират на точно определено място, където започва обредната игра с припявания и народни песни. Хващат се за ръце и се разделят на две редици, една зад друга, образувайки полукръг. Момата с куклата застава срещу тях, а момите две по две започват да водят диалог с  куклата Мара Лишанка. След като се изредят всички моми, тръгват заедно с  хората на цялото село и обикалят нивите. Отиват при реката и измиват. Свалят булото и накитите от куклата и я „изкъпват“.После се прибират по къщите си. Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, както и за предпазване на момите да не ги залюби змей.

В Дупнишко пък на този ден се изпълнява обичаят Ладино хоро.

Момите се хващат за ръце в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар, за говедар.

Днес църквата почита Свети Йоан Богослов,

един от любимите ученици на Иисус Христос. Пръв във Възкресението Христово повярвал именно Йоан. И отново той бил първият, който го познал след възкресението, когато Христос  се явявал много пъти на Своите ученици.