Това е един от 12- те Господски празници.

На 40-я ден от раждането си, според Мойсеевия закон, всяко първородно дете  от мъжки пол трябвало да бъде представено в храма с принасяне на дар – агне, а за бедните – гургулица или два гълъба.

Родителите на Иисус се подчинили на традицията и там станали свидетели на неразбираемо за тях събитие.

Посрещнал ги благочестивият старец Симеон (Богоприемец) с думите : ”Сега  отпускаш  Твоя  раб,  Владико,  според  думата  Си  с  миром,  защото  очите  ми  видяха  Твоето  Спасение,  което  си  приготвил  пред  лицето  на  всички  народи  –  светлина  за  просвета  на  езичниците  и  слава    на  Твоя  народ  Израиля!”

Йосиф  и  Св.  Дева  се  чудели  на  тия  негови  думи.  А  той,  като  ги  благословил,  обърнал  се  към  Мария  и  казал:

„Ето,  Този  лежи  за  падане  и  ставане  на  мнозина  в  Израиля  и  за  предмет  на  противоречия,  и  на  самата  тебе  меч  ще  прониже  душата,  за  да  се  открият  мислите  на  много  сърца.”

Симеон  бил  един  от  70-те  преводачи  на  старозаветния  текст  на  Библията  от  еврейски  на  гръцки, 

които  египетският  цар  Птоломей  II  Филаделф  (285-246 г. пр. Хр.)  назначил  с  тази  преводаческа  задача.  На  него  се  паднало  да  преведе  книгата  на  пророк  Исаия.  И  когато  стигнал  до  глава  7,  стих  14,  помислил,  че  в  еврейския  текст  има  грешка, като  е  казано:

„Девица  ще  зачене  и  ще  роди  Син,  и  ще  Му  нарекат  името  Емануил”.

Посегнал  да  поправи  думата  „Девица”,  но  Ангел  Господен  го  спрял:

„Писанието  е  точно,  затова  нищо  не  поправяй!  Ти  няма  да  умреш,  докато  не  видиш  с  очите  си  изпълнението  на  тези  думи”.

По  внушение  на  Светия  Дух,  Симеон  влязъл  в  храма, 

когато  донесли малкия Иисус, взел го на ръце и изрекъл пророческите думи. Освен праведният Симеон и овдовялата пророчица Анна, неомъжила се втори път и пребивавала в храма в молитви, припознала в младенеца бъдещия Христос – Спасител на човечеството.

Църквата причислила и двамата към лика на светците и ги чества на другия  ден след празника.

Сретение Господне е  установен  още  в  ранните  векове  на  християнството,  започнал  да  се  празнува  особено  тържествено  от  времето  на  византийския  император  Юстиниан  Велики  (527-565 г.).