Светският празник за Св. св. Кирил и Методий, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.

От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо “Три светии” “Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.

От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.

През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва “Върви народе възродени”.

През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.