Казанлък отново беше домакин на традиционните Чудомирови празници. Акцент в тях беше научната конференция на тема “Чудомир – познатият Непознат”, чийто научен ръководител тази година беше проф. д-р Петко Ст. Петков – професор по история на България (нова история на България) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, член на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
За втори път във форума в долината на розите беше поканен за участие литературният критик Юлий Йорданов – член на Съюза на българските писатели. Той се яви с доклад на тема „Писателят Чудомир – човекът Димитър Чорбаджийски: има ли равновесие във везните?” Интересен поглед върху мястото и ролята на моралните стойности на човека Димитър Чорбаджийски и писателя Чудомир отправи в доклада си господин Йорданов. На базата на солидните проучвания върху творчеството и дневника на автора, той интерпретира темата, като възможност за изясняване личностните достойнства на писателите и обикновените хора.
В бурното време, в което живеем, все по-често на преден план излизат моралните стойности на човешката личност – изтъкна пред форума от дейци на науката, доктори на науките, професори, доценти, преподаватели в няколко университета у нас. – Как да си представим ролята и мястото на писателската общност в обществото? Ала днес пишещите са бол – би реагирал нашият средностатистически гражданин. Тогава да си обясним що е то писател?
Писател e човек, който се занимава със създаването на писмени произведения, предназначени за обществена, а не за лична употреба. За някои писатели това е професия и когато основната част от доходите им идва от писането на литературни произведения, те обикновено са наричани „професионални писатели“. И тук стигаме до моралната им стойност, защото според Ърнест Хемингуей: „Като писател не бива да съдиш, трябва да проявяваш разбиране.” А за да си съдник, наложително е да си човек!
Всъщност, поставим ли на везните на едната страна човека, а на другата – писателя – несъмнено задължително трябва да има равновесие! До тези разсъждения ме навеждат моите наблюдения върху творчеството и живота на писателя Чудомир, както е известен казанлъчанинът Димитър Чорбаджийски.
Да си призная, удивлявал съм се на този широко популярен писател и то не заради друго, а защото притежава пъстроцветно пано, разперило се върху житейското му битие и солидно захранвано от възможностите на дарбата му. Цяла България с открито сърце се смее на талантливо написаните му разкази, а като види героите от тях върху картините му, става истински празник за душата. Освен белетрист, този труженик от долината на розите е педагог, читалищен и музеен деятел, и оставя своя диря като изследовател – краевед, председател на народното читалище „Искра” и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Многолетен член е на Върховния читалищен съвет още от 1938 година.
Несъмнено докладът се явява с оценъчен характер и постига целта на конференцията: да даде възможност за обмен на идеи, мнения и анализи относно предизвикателствата и проблемите в доказване колко познат и непознат е Чудомир.
Неслучайно разработката получи високата оценка на форума.
Лилия ХРИСТОЗОВА
