На 10-ти февруари Православната църква почита паметта на Свети Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски. Празникът в българската народна традиция е един от последните в зимния празничен цикъл. От този ден започва да се обработва земята, след като се оттегля със свети Атанас.
Свети Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, в епохата на жестоки гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показал своята святост, разпространявайки Божието слово. Не след дълго станал епископ.
В края на своя живот бил подложен на мъчения от римския император Септимий Север, за да се откаже от Христовата вяра. Свети Харалампий оставал непоколебим, а вярата му лекувала всичките рани и всяка сутрин те зараствали по чуден начин. Издъхнал на 113 години.
Паметта на Свети Харалампий е на особена почит в България, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.
Обичаят гласи, че жените трябва да замесят три обредни хляба с орнаменти кръст, няколко пъпки (чумата) и по края на питата – венец, символ на здравето.
На този ден се измита добре цялата къща, за да прогонят всички болести навън. Жените не предат, не плетат, не шият, за да не се разсърди светецът и да пусне болестите.
Докато втасва хлябът, се носи мед в църквата, да бъде осветен на специална празнична литургия.
След това с този мед се мажат обредните пити. А остатъкът от него се използва за церене на болести през годината.
Днес Православната църква почита и Света мъченица Валентина. Известно е, че тази благочестива девойка е живяла в околностите на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.).
Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Заради тази постъпка езичниците я обезглавяват.