На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън – нестинарството. В този ден се преплитат християнския празник, почитащ Свети Константин и Елена, и древните традиции на ходене по огъня. Народната традицията е запазена и досега в някои райони в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите.
Приготовленията за празника започват няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена, когато се събират за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огън, всички са се събрали около него и слушат хороводни мелодии, предназначени за обреда.
Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около мястото се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Този ден е свързан и с друг обичай. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят в къщи и на полето.
На този празник имен ден имат всички с имената Константин, Елена и техните производни.
