На 8-ми януари честваме Бабинден по нов, а на 21-ви януари по стар стил. Празникът е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането и е бил изключително почитан.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. помагали са при раждането на младите булки и невести.
От 1951 година празникът е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Според обичаите, на този ден още преди изгрев слънце
майките с деца от една до тригодишна възраст трябва да отидат на чешмата и да налеят прясна вода. В котлето с водата се пуска стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“.
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва
под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.
Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
“Бабата” има и друга важна обредна роля за майката и детето.
Още след като завърши раждането, тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.
Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ и подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и закачки.
Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
В някои краища на България е разпространен и обичаят “влечугане” – след угощение жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване на на бабата-акушерка.
На този празник се засвидетелстват почит и уважение, благодарност и обич към възрастните жени, помагащи на новия живот да се появи.
