От Неделята на Всички светии започва Петровият пост в чест на св. първовърховни апостоли Петър и Павел.
След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Петровият пост припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг.
Нарича се още “Апостолски”, а навремето – “Пост за Петдесетница”, тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Продължителността на Петровия пост е различна и зависи от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници – 29-ти юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30-ти юни – Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5-ти и 8-ми май, въобще няма пост.
Петровият пост е по-малко строг и щадящ, отколкото Великденският.
Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24-ти юни – Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада.
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28-ми юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29-ти юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30-ти юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.
От изключителна важност е да ходим чест на църква и да участваме в богослуженията.
Да се постараем поне веднъж по време на поста да се изповядаме и да се причастим.
Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се не само от тяхната красота и дълбини, а и от онова, което придава смисъл на поста и го прави действен – богообщението.
От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целия подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.
През този период се изисква начин на живот, който подобава на поста.
източник: “Църковен вестник”, брой 11, 2004г.
