Не е допустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, така както се прави в България. Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване от България (пълния текст на решението виж тук), цитиран от news.lex.bg.
„Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“, заяви СЕС.
Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.
Както „Лекс“ писа, този проблем беше поставен пред СЕС от закрития вече Специализиран наказателен съд (повече за преюдициалното запитване виж тук). Съдия Иво Хинов отправи запитването заради жена с обвинение за данъчни престъпления, на която не е ясно защо е необходимо да се взема ДНК.
Поголовното изземване на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация беше единият проблем, изложен в преюдициалното запитване. Другият беше невъзможността съдът да осъществи реален контрол, когато трябва да разпореди принудителна полицейска регистрация (какво реши за него СЕС виж по-долу).
По отношение на биометричните и генетичните данни СЕС подчертава, че са чувствителна информация. И посочва, че изискването на Директива 2016/680, че събирането на тези данни трябва да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“, трябва да се тълкува в смисъл, че определя по-строги условия за законосъобразност на обработването им. Освен това обхватът на това изискване трябва да се определи и с оглед на принципите, свързани с обработването на данни, като ограничаване на целите и свеждане на данните до минимум.
„В този контекст национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с това изискване. Всъщност това законодателство може да доведе до неизбирателно и общо събиране на биометрични и генетични данни за повечето лица, които са привлечени като обвиняеми, тъй като понятието „умишлено престъпление от общ характер“ е особено широко и може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и тежестта им, от конкретните обстоятелства по тези престъпления, от евентуалната им връзка с други висящи производства, от предишните деяния на съответното лице или от неговия индивидуален профил“, заявява Съдът на ЕС.
Съдия Хинов попита съда в Люксембург и дали е допустимо да се разпорежда принудителна полицейска регистрация без съдът да има право на преценка дали има сериозни основания, че именно обвиняемият е извършил престъплението? Причината за това, че Директива 2016/680 предвижда, че лични данни за нуждите на противодействие на престъпността може да се обработват само за лица, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили престъпление. Българският Закон за МВР обаче не дава възможност съдът да осъществи какъвто и да е контрол за наличието на такива сериозни основания.
„Директива 2016/680 и Хартата допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни“, постанови СЕС.
Освен това, доколкото тази директива се отнася до категорията лица, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили престъпление, съдът уточнява, че наличието на достатъчен брой доказателства за вината на дадено лице по принцип представлява сериозно основание да се счита, че то е извършило разглежданото престъпление.
„Що се отнася до спазването на правото на ефективни правни средства за защита, с оглед на това, че за да допусне мярка за принудително събиране на чувствителни данни от обвиняемо лице, компетентният съд не може да осъществи контрол по същество върху условията за привличането му като обвиняем, Съдът подчертава по-специално че обстоятелството, че от контрола на съда временно се изключва преценката на доказателствата, на които се основава обвинението на съответното лице, може да се окаже обосновано в досъдебната фаза на наказателното производство. Всъщност такава проверка в тази фаза би могла да възпрепятства наказателното разследване, в хода на което се събират тези данни, и да ограничи прекомерно възможността на разследващите органи да разкрият други престъпления въз основа на сравнение на тези данни с данни, събрани в хода на други разследвания. Следователно това ограничение на ефективните правни средства за защита не е непропорционално, тъй като националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол“, заявява СЕС.
Що се отнася до спазването със съдебно решение, с което се разрешава събирането на съответните данни, на презумпцията за невиновност, СЕС отбелязва, от една страна, че доколкото в случая събирането е ограничено до категорията лица, чиято наказателна отговорност все още не е установена, то не може да се счита за такова, което би могло да се отрази на впечатлението на властите, че тези лица са виновни. И посочва: „От друга страна, фактът, че съдът, който трябва да се произнесе по вината на съответното лице, не може да прецени на този етап от наказателното производство дали доказателствата, на които се основава обвинението на съответното лице, са достатъчни, е гаранция за спазването на презумпцията за невиновност“.
Както „Лекс“ писа, съдия Хинов беше констатирал, че в Закона за МВР е забъркана каша с имплементирането на европейските правила за обработване на лични данни за целите на наказателното преследване. В ЗМВР е посочено, че личните данни се обработват при условията на Регламент (ЕС) 2016/679, а всъщност материята урежда Директива 2016/680.
В решението си СЕС заявява, че това, че българския закон е посочен Общият регламент за защита на данните, а не директивата, не е проблематично, но изрично заявява: „В случай обаче на явно противоречие между националните разпоредби, които разрешават обработването на разглежданите данни, и тези, които, изглежда, го изключват, националният съд трябва да тълкува тези разпоредби така, че да запази полезното действие на Директива 2016/680“.
Проблемът с автоматизма на полицейската регистрация на всеки с обвинение за умишлено престъпление от общ характер и лишаването на съда от възможност за преценка на основателността, когато разпорежда принудителното ѝ извършване първо беше поставен пред Върховния административен съд (ВАС) – адвокат атакува текст от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (виж тук). Делото обаче беше спряно, защото върховните съдии установиха, че той произхожда от самия Закон за МВР и затова оспориха разпоредбите за полицейската регистрация в него пред Конституционния съд (виж тук). Конституционните съдии пък отхвърлиха искането им заради неизяснено приложимо право на ЕС (виж тук). Делото във ВАС обаче изчакваше днешното произнасяне на СЕС. Междувременно ВАС постави пред съда в Люксембург и друг проблем – допустима ли е вечна полицейска регистрация, каквато е на практика тя за всеки осъждан в България, независимо от престъплението, което е извършил и от времето, което е минало след изтърпяване на наказанието (повече виж тук).
Следва да се напомни, че докато делото в КС беше още висящо, главният прокурор Иван Гешев и Висшият адвокатски съвет дадоха остро критични становища за правилата на полицейската регистрация, които според тях погазват основни права на гражданите (позицията на обвинител №1 виж тук, а тази на адвокатурата – тук).
